— Не става дума за пружинени легла и за земеделски машини — възразих аз, — а за най-елементарното нещо: да ги научим да обработват по-добре земята си. Дайте им десетина брадви, с тях те много по-лесно ще разчистят гората, отколкото със своите каменни брадви и ще засеят по-големи пространства с полезни растения. Сега Туземците строят колиби. Трябва да им дадем не само брадви, но и тесли, и гвоздеи. Трябва да им помогнем.
Смит отрицателно поклати глава:
— Не и не! Дивакът е дете на природата. Всяко отклонение от неговия начин на живот ще му донесе излишни грижи и нещастия. Да, и нещастия, уверявам ви. Защото човешкото око никога не се насища. Лакомията няма граница, сър. Дайте на човека пръста си, той ще налапа цялата ви ръка. Знаете ли какво би станало, ако Арики разбере, че моето пружинено легло е по-удобно от твърдия нар, на който той спи? Ще ми го поиска „назаем“ и ако се опра, ще ме изхвърли като парцал от колибата. Само един дивак да разбере, че с обуща се ходи по-удобно, отколкото бос, той ще ми смъкне обущата от краката посред бял ден. Вие видяхте как раздадох на туземците цяло сандъче с герданчета с условие да ми работят. А какво направиха те? Отидоха си, без дори да ми благодарят! Не, сър! На нищо няма да науча тия хора, защото колкото повече знаят, толкова ще бъдат по-опасни. Сега те ни уважават и дори се страхуват от нас, защото ни смятат за свръхестествени същества. Ако ги научим на всичко, което знаем ние, обаянието и страхопочитанието им ще се изпари, а това никак не е в наша полза, нали така? Има ли смисъл тогава да ги учим на ум и разум? Това би значело сами да отсечем клона, на който стоим.
Напомних му, че той беше обещал да научи туземците културно да обработват земята си и да получават по три реколти в годината — той обеща това на Боамбо, когато последният се съгласи да му даде земя за плантация. А ето че сега се отказваше.
— Това е егоизъм — упрекнах го аз.
— Не е егоизъм, а здрава логика — невъзмутимо каза Смит.
— Каква здрава логика може да има в това да криеш от туземците знанията и опита си, които могат да им бъдат полезни? Дори и животните си помагат, а ние сме хора с ум и разум. Това още повече ни задължава…
— Никой не може да ме задължи да правя това, което не е в моя полза — сърдито каза Смит и като ми обърна гръб, тръгна да посрещне капитана, който идваше от селото.
II
Седнахме на сянка до малката рекичка. Докато Стерн пълнеше лулата си, аз му разказах за нашия спор със Смит.
— Срамота! — неочаквано каза Стерн, като запали лулата си. — Хората работят и се потят, а ние седим тук на сянка и спорим за тия глупави брадви и тесли. Разбира се, че трябва да помогнем на туземците. Ако вие не им дадете вашите брадви и тесли — обърна се той към плантатора, — аз ще им ги дам, без да ви питам.
— Нямате право, Стерн! — извика Смит и бледото му лице пламна и се изчерви.
— Нямам право ли? — кипна и Стерн. — А вие имате ли право да лежите под сенките, когато туземците правят колиби и мъкнат от градините ямса и тарото, с които се храните? Никой не ви е дал такова право, сър! Никой!
Избухването на капитана никак не ме учуди. Макар да не се месеше в нашите спорове с плантатора, все пак той беше справедлив човек и не можеше да понася неправдата.
Смит нервно извади от табакерата си една пура, запали я и каза:
— Защо ми говорите с такъв тон, Стерн? Защо ме обиждате?
— Чакайте! — прекъсна го капитанът. — Аз не съм казал всичко. От утре започваме работа. Ще помагаме на туземците. Ще им дадем брадви, тесли и гвоздеи, ще ги научим да работят с тях, а като построим техните колиби, ще започнем нашата лодка. Да, сър, ще направим лодка — аз твърдо реших вече. Голяма лодка с платна. Туземците ще ни помогнат, нали? — обърна се към мен капитанът.
— Положително ще ни помогнат — отговорих аз.
— Така… Ще построим голяма лодка с платна. Най-напред ще направим с нея няколкодневна разходка по море — ще обиколим острова. Ще ви науча да управлявате лодката. А след това, щом задуха югоизточният или югозападният мусон,17 ще дигнем платната и ще кажем: „Довиждане, остров Тамбукту!“
— О, това е съвсем друго нещо! — възкликна Смит. — Щом е такава работата, аз съм съгласен.
— А вие? — обърна се към мен капитанът.
— И аз съм съгласен. Само че… в каква посока ще тръгнем?
— Това ще решим по-късно — отговори капитанът. — Ако тръгнем на изток, ще стигнем на остров Суматра или на Ява. Ако тръгнем на запад — ще попаднем или на островната група Чагос, или на Сейшелските острови, или направо в Африка — в Танганайка, Занзибар, Момбаса или в Могадишо. Посоката ще зависи от това, накъде ще духа вятърът, когато лодката бъде готова. Разбира се, аз предпочитам Африка, защото Египет се намира в Африка. Искам да отида при дъщеря си в Александрия…
17
Мусон — вятър в Индийския океан и други области в тропика, който духа продължително време в една и съща посока.