Испанците обаче бяха нетърпеливи и в очакване Императорът да вземе някакво решение Казале бе вече обсадено веднъж от Гонсало де Кордова и сега, за втори път, от внушителна армия испанци и имперски войници, предвождана от прочутия Спинола24. Френският гарнизон се готвеше да оказва отпор до пристигането на френска помощна армия, още заета на север, която Бог знае дали щеше да дойде навреме.
Събитията бяха горе-долу на този етап, когато в средата на април старият Поцо събра пред замъка по-младите от слугите и по-будните от селяните си, раздаде всички оръжия, които се намериха в имението, повика Роберто и произнесе пред всички тази реч, която трябва да си беше подготвил през нощта:
— Народе, слушай. Тая наша земя на Ла Грива винаги е плащала данък на Маркиза на Монферато, който от някое време е все едно Херцогът на Мантуа, какъвто стана господин Дьо Невер, и който дойде да ми каже, че Невер не е нито мантуанец, нито монфератец, ще му перна един ритник в задника, защото сте прости селяндури и от тия неща не разбирате и шушка, така че по-добре си трайте и оставете тая работа на господаря си, че той поне знае що е чест. Но понеже вие честта си я туряте на онуй място, трябва да ви е ясно, че ако имперците влязат в Казале, това са хора дето много-много не го увъртат, и вашите лозя отиват по дяволите, а за жените ви по-добре да не говорим. Така че тръгваме да отбраняваме Казале. Аз не задължавам никого. Ако има някой посран търтей, дето да не е на това мнение, да казва отсега да го обеся на тоя дъб.
Никой от присъстващите не можеше още да е видял офортите на Кало25 с гроздовете хорица като тях, увиснали от други дъбове, но нещо трябва да се е носело във въздуха: всички дигнаха кой мускета, кой пиката, кой пръта с вързан накрая сърп и викнаха „Да живее Казале, долу имперците“. Като един човек.
— Синко — рече Поцо на Роберто, докато яздеха низ хълмовете с малката си войска, която ги следваше пешком, — тоя Невер не струва и колкото едната от тогите ми, и на Винченцо, когато му е прехвърлял херцогството, освен пилето не му е шавало вече и пипето, което впрочем не му шаваше и преди. Но го е прехвърлил на него, а не на оня дървеняк Гуастала, а Поцовци са васали на законните господари на Монферато от време оно. Така че отиваме в Казале и ако трябва, си оставяме костите там, защото, майка му стара, не можеш да бъдеш с едного, докато нещата вървят добре, и после да го зарежеш ей тъй, когато е затънал до гуша. Но ако не ни убият, е по-добре, така че си отваряй очите.
Походът на тези доброволци от границите на алесандрийската провинция до Казале бе несъмнено сред най-дългите, които историята помни. Старият Поцо беше изказал разсъждение само по себе си образцово:
— Познавам испанците — бе рекъл, — те са хора, дето обичат да им е сгода. Значи ще се насочат към Казале, като пресекат равнината на юг, защото там по-лесно минават обозни коли, оръдия и всякакви талиги. Така че ако ние току преди Мирабело свърнем на запад и поемем пътя през хълмовете, ще изгубим ден или два повече, но ще пристигнем, без да срещаме мъчнотии и преди да пристигнат те.
За зла чест Спинола имаше по-засукани идеи за това, как трябва да се подготви една обсада и докато на югоизток от Казале започваше да завзема Валенца и Очимиано, от няколко седмици беше изпратил на запад от града херцог Ди Лерма, Отавио Сфорца и граф Фон Гембург с около седем хиляди пешаци, за да се опитат да завладеят веднага крепостите на Розиняно, Понтестура и Сан Джорджо и да спрат всяко евентуално подкрепление, идващо от френската армия; в същото време в клещи от север пресичаше По на юг губернаторът на Алесандрия дон Херонимо Аугустин с други пет хиляди мъже. И всичките се бяха разположили по протежение на пътя, който Поцо смяташе за благодатно безлюден. А и когато узна това от селяните, нашият благородник нямаше как да смени посоката, защото на изток вече имаше повече имперска войска, отколкото на запад.
Поцо каза просто:
— Ние няма да отбиваме. Аз познавам тия места по-добре от тях; ще се промушим като белки.
Което впрочем предполагаше отбивки и криволици не една и две — а толкова, че чак да се натъкнат на французите от Понтестура, които междувременно се бяха предали и, стига да не се връщат в Казале, им беше разрешено да се спуснат към Финале, откъдето можеха да се доберат до Франция по море. Тези от Ла Грива ги срещнаха накрай Отеля; за малко не се изпостреляха взаимно, като всеки взе другите за врагове; и Поцо научи от техния предводител, че между условията на поражението било договорено и зърното на Понтестура да бъде продадено на испанците, а те щели да изпратят парите на казалците.
24
Амброджо, маркиз ди Спинола (1569–1630) — италиански пълководец на испанска служба, водил множество победоносни битки, особено във Фландрия; в 1625 завладял след прочута обсада холандската крепост Бреда. — Б.пр.
25
Жак Кало (1592–1635) — френски художник, майстор на офорта, автор на големи панорамни композиции и серии малки гравюри; двата му цикъла Бедствията на войната датират от 1632–1633. — Б.пр.