Выбрать главу

— Но кой разправил на тебе тази гнусотия? — ревна вбесен отец Каспар.

— Говорят го мнозина. А един арабски мъдрец е казал, че може да се изведе дори от една страница на Корана.

— И ти на мене казваш, че Коранът доказвал истинността на едно нещо? О, всемогъщи Боже, моля ти се, порази с гръм тоя горделивец, празноглавец, тщеславник, безочливец, размирник, бунтовник, гадина, цирей, куче и демон, проклето псе краставо, кракът му да не стъпи повече на този кораб!

И отец Каспар вдигна и изплющя с връвта сякаш с камшик, като първо шибна Роберто през лицето, после пусна въжето. Роберто се преобърна с главата надолу, забъхти се слепешката, не сполучваше да издърпа въжето достатъчно, за да го опъне, крещеше за помощ, гълтайки вода, а отец Каспар му викаше, че иска да го види как се гърчи и дави в агония, та да се провали в пъкъла, както се полага на изчадия като него.

Но тъй като беше с християнска душа, после, когато му се стори, че Роберто е наказан достатъчно, го изтегли горе. И за деня свърши както урокът по плуване, така и този по астрономия, и двамата отидоха да си легнат всеки на своя страна, без да си продумат дума.

Помириха се на следващия ден. Роберто призна, че той на тази хипотеза за вихрите изобщо не вярва, а смята по-скоро, че безбройните светове са плод на кръжене на атоми в пустотата и че то съвсем не изключва да има едно провиждащо Божество, което да се разпорежда с тези атоми и да ги организира във форми според своята воля, както го беше учил Каноникът от Дин. Отец Каспар обаче отхвърляше и тази идея, изискваща пустота, в която атомите да се движат, и Роберто вече нямаше желание да спори с една толкова щедра Парка, която, вместо да прекъсва нишката, свързваща го с живота, я отпускаше премного.

Срещу обещание да не бъде повече заплашван със смърт поднови експериментите си. Отец Каспар го убеждаваше да се опита да се движи във водата, което е необходимото първоначало на всяко плавателно изкуство, и му препоръчваше бавни махове на ръцете и краката, но Роберто предпочиташе да се излежава на повърхността.

Отец Каспар го оставяше да се излежава и се възползваше, за да му раздипля другите свои аргументи против въртенето на Земята. In primis, Аргумента на Слънцето. Ако то стои неподвижно и ако ние точно на пладне го гледаме от средата на една стая през прозореца, а Земята се върти със скоростта, за която се твърди — а и доста голяма й е нужна, за да направи пълно завъртане за двайсет и четири часа, — в един миг слънцето би изчезнало от погледа ни.

После се нареждаше Аргументът на Градушката. Тя пада понякога по цял час, но независимо дали облаците отиват на изток или на запад, на север или на юг, не покрива никога повече от двайсет и четири — трийсет мили от полето. А ако Земята се въртеше, когато облаците на градушката бъдеха понесени от вятъра срещу нейния бяг, би трябвало да вали град поне над триста или четиристотин мили поле.

Следваше Аргументът на Белите Облаци, които се носят във въздуха, когато времето е тихо, и изглежда като да напредват все със същата бавност; докато ако Земята се въртеше, онези, които отиват на запад, би трябвало да летят с огромна бързина.

В заключение идеше Аргументът на Земните Твари, които по инстинкт би трябвало да се движат винаги на изток, за да следват движението на Земята, на която са подвластни, и да проявяват голяма неохота да отиват на запад, защото биха усещали, че това движение е противоестествено.

Роберто донякъде приемаше всичките тези аргументи, ала после ги възненавиждаше и противопоставяше на цялата тази наука своя Аргумент на Желанието.

— Но в края на краищата — казваше — не ми отнемайте радостта да си мисля, че бих могъл да се издигна в полет и да видя как за двайсет и четири часа земята се завърта под мене. Бих видял да минават толкова различни лица, бели, черни, жълти, смугли, с шапки или с тюрбани, и градове с камбанарии, кога островърхи, кога кълбовидни, с кръст и с полумесец, и градове с кули от порцелан и села от колиби, и ирокезите, които се гласят да изядат жив един военнопленник, и жените от земята Тесо, заети да изписват устните си със синьо за най-грозните мъже на планетата, и онези от Камул, които съпрузите им отдават в дар на първия срещнат, както разказва книгата на месер Милионе218

вернуться

218

… както разказва книгата на месер Милионе — на Марко Поло (1254–1324). Едно от тълкуванията е, че „Милионе“ е шеговит прякор, прикачен на венецианския пътешественик заради „небивалиците“, които разправял; друго — че идва от презимето Емилионе, което семейство Поло понякога добавяло към своето. Впоследствие като Милионът (Il Milione) се прочула самата книга, озаглавена първоначално Описание на света или Книга на чудесата. — Б.пр.