— Виждаш? Какво казвам ти: когато вие за ваша философия в кръчмата мислите, все мисли сластолюбиви са! А ако ти тези мисли нямал, това пътешествие можеше направиш, ако Бог окажел ти милостта да обикаляш ти околовръст земята, и не по-малка милост бъдеше, отколкото да остави те да висиш в небето.
Роберто не беше убеден, но не знаеше вече какви възражения да изтъква. Тогава поемаше по най-дългия път, изхождайки от други дочути аргументи, които също не му изглеждаха никак в противоречие с идеята за един грижовен Бог, и питаше Каспар дали споделя схващането за природата като грандиозен театър, където ние виждаме само онова, което авторът е изнесъл на сцената. От мястото си ние не виждаме театъра, какъвто е в действителност: украсата и машините са нагласени така, че да представят хубава гледка отдалеч, докато колелата и противотежестите, които произвеждат движенията, са скрити от погледа ни. И все пак ако в партера седи един човек от занаята, той би бил способен да отгатне как е направено така, че механичната птица изведнъж да полети. По същия начин би трябвало да подхожда и философът към спектакъла на вселената. Несъмнено за философа трудността е по-голяма, защото в природата въжетата на машините са тъй добре скрити, че дълго сме се питали кой ги движи. Въпреки това и в този наш театър, ако Фаетон се издига към слънцето219, то е, защото е теглен от въжета и една противотежест се спуска надолу.
Ergo (тържествуваше накрая Роберто, връщайки се към причината, поради която бе тръгнал да се отвлича така), сцената ни показва как слънцето се върти, но природата на машината е съвсем различна и ние не можем да го проумеем отведнъж. Ние виждаме представлението, но не и скрипеца, който движи Феб, и дори живеем на колелото на този скрипец — и тук Роберто се объркваше, защото ако се приемеше метафората със скрипеца, се изпускаше тази с театъра и цялото му разсъждение ставаше толкова pointu220, както би казал Сен-Савен, че да изгуби всякаква острота.
Отец Каспар отговори, че за да накара една машина да запее, човекът трябва да огъва дърво или метал и да разполага отвори, или да опъва струни и да стърже по тях с лъкове, или дори — както беше направил той на Дафна — да изобрети водно устройство, докато ако отворим човката на славея, няма да видим вътре никакъв подобен механизъм — знак, че Бог следва пътища, различни от нашите.
После попита дали след като Роберто гледаше така благосклонно на безбройните слънчеви системи, кръжащи в небето, не би бил склонен да допусне, че всяка от тези системи е част от една по-голяма система, която на свой ред кръжи в пределите на друга, още по-голяма и т.н. — защото, изхождайки от такива предпоставки, човек заприличва на девица, която става жертва на прелъстител: тя отпърво му прави малка отстъпка, но много скоро ще трябва да му позволи повече, и после още повече, и по този път не се знае до какъв край би могло да се стигне.
Разбира се, каза Роберто, можеш да си мислиш за всичко. За вихри, лишени от планети; за вихри, които се блъскат един в друг; за вихри, които не са кръгли, ами шестоъгълни, така че към всяка тяхна страна или фасетка да се вмъква друг вихър и всичките заедно да се подреждат като килийките на кошер; или пък да са многоъгълници, които, опирайки се един в друг, оставят празнини и природата ги запълва с други по-малки вихри, всичките зацепени помежду им като колелцата на часовник. Тази целокупност кръжи във всемирното небе като голямо колело, което се върти и подхранва във вътрешността си други колела, които се въртят, всяко с по-малки колела, които се въртят в недрата му, и целият този голям кръг извършва в небето една необятна обиколка, която трае хилядолетия, може би около друг вихър на вихрите на вихрите… И тук Роберто рискуваше да се удави поради големия световъртеж, който го обземаше.
В този именно момент отец Каспар удържа своя триумф. Тогава — обясни, — ако Земята се върти около Слънцето, но Слънцето се върти около нещо друго (без да се занимаваме да отбелязваме, че това нещо друго пък се върти около нещо още по друго), то имаме проблема на la roulette — за който Роберто трябва да беше чувал да се говори в Париж, тъй като от Париж беше дошъл в Италия сред галилеаниите, които измисляха наистина какво ли не само и само да объркат света.
— Какво е la roulette? — попита Роберто.
— Ти можеш да наречеш я и трохоида или циклоида, но това нищо променя. Представи си ти едно колело.
219
220