— Онова предишното ли?
— Не, сега ти представи си колелото на една кола. И представи си ти, че на обръча на това колело един гвоздей има. Представи си сега, че колелото на място стои, и гвоздеят току до земята е. Сега ти помисли си, че колата тръгва и колелото завърта се. Какво ти мислиш, че станело с гвоздея?
— Ами, ако колелото се върти, по някое време гвоздеят ще отиде отгоре, но после, когато колелото направи пълно завъртане, ще се намери пак близо до земята.
— Значи ти мислиш, че гвоздеят движение като кръг описал е?
— Е, да. Положително не като квадрат.
— Сега ти слушай, хлапако. Ти казваш, че този гвоздей намира се на земята в същата точка, където преди бил е?
— Чакайте малко… Не, ако колата е вървяла, гвоздеят се намира до земята, но много по-напред.
— Значи той не кръгово движение извършил е.
— Не, за Бога — каза Роберто.
— Ти не бива казваш Забога.
— Простете. Но какво движение е извършил?
— Той трохоида описал е, и за да разбереш, казвам ти, че това почти като движението на една топка е, която ти хвърляш пред тебе, после тя докосва земя, после още една дъга от окръжност прави, и после пак — само че докато топката по някое време дъги все по-малки прави, гвоздеят дъги винаги правилни описвал, ако колелото все със същата скорост върви.
— И какво означава това? — попита Роберто, предугаждайки своето поражение.
— Означава това, че ти да докажеш много вихри и безбройни светове искаш, и че земята върти се, и ето че твоя земя вече не върти се, ами по безкрайното небе скача като топка, тумпф, тумпф, тумпф — ах, какво хубаво движение за тази най-благородна планета! И ако твоя теория за вихрите добра е, всичките небесните тела правели тумпф, тумпф, тумпф — сега остави мене посмея се, че това накрая най-grosse забавление в живота ми!
Трудно е да се възрази на толкова тънък и геометрично издържан аргумент — при това съвършено користен, защото отец Каспар трябва да е знаел, че нещо подобно би ставало и ако планетите се въртяха, както твърдял Тикон. Роберто отиде да си легне като мокро куче с подвита опашка. През нощта размишлява дали тогава нямаше да му изнася повече да се откаже от всичките си еретични идеи относно движението на Земята. Да видим, каза си, ако пък отец Каспар има право и Земята не се върти (иначе би се въртяла повече отколкото трябва и вече не бихме смогнали да я спрем), това би ли поставило на карта неговото откритие за меридиана антипод и теорията му върху Потопа, а заедно с тях и факта Островът да е там един ден преди деня, който е тук? Ни най-малко.
Ами тогава, каза си, може би ми е по-сгодно да не оспорвам астрономическите възгледи на моя нов учител, а да хвърля сили в плуването, за да постигна онова, което наистина ме интересува, а то не е да доказвам дали са били прави Коперник и Галилей или онзи другият слабак Тикон Ураниборгски221, а да видя Гълъба с Цвят на Портокал и да стъпя в предишния ден — нещо, което нито Галилей, нито Коперник, нито Тикон, нито моите учители и приятели от Париж някога са сънували.
Така че на следващия ден се яви отново пред отец Каспар като послушен ученик както в плавателните, така и в астрономическите неща.
Но отец Каспар, под предлога за развълнуваното море и за някакви други изчисления, които трябвало да направи, отмени урока си този ден. Надвечер му обясни, че за да се усвои плаванието, както той казваше, е нужно съсредоточаване и тишина, и не може човек да остави главата си да витае в облаците. А понеже Роберто беше склонен да прави тъкмо обратното, оттук се заключаваше, че няма наклонност към това занимание.
Роберто се запита защо ли неговият учител, толкова горд с науката си, се отказва така внезапно от собствения си план. И аз мисля, че изводът, до който е стигнал, е бил верният. Отец Каспар си беше наумил, че лежането, а също и движението във водата и под слънцето причинява на Роберто възбуда на мозъка, която го навежда на нездрави мисли. Фактът, че се намираше в интимност със собственото си тяло, потапянето в течността, която все пак беше материя, в някаква степен го оскотяваше и подтикваше към онези мисли, които са свойствени на диви и разюздани натури.
Отец Каспар Вандердросел трябваше значи да намери някакъв друг начин за достигане на Острова, който да не струва на Роберто спасението на душата.
25.
Technica Curiosa
Когато отец Каспар каза, че отново е неделя, Роберто си даде сметка, че беше изминала повече от седмица от деня на тяхната среща. Отец Каспар отслужи литургията, после се обърна към него с решителен вид.
221