Накратко, Гербът бил тайнствена премереност, израз на едно съответствие; стихотворение, което не пеело, а се състояло и от една няма фигура, и от едно мото, което говорело заради нея на погледа; скъпоценен доколкото незрим, неговият блясък се криел в перлите и в диамантите, които той откривал само зрънце по зрънце. Казвал повече, вдигайки по-малко шум, и там, където Епическата Поема изисквала фабули и епизоди или Историята — разсъждения и речи, на Герба били достатъчни две чертици и една сричка: неговите парфюми се дестилирали само на неосезаеми капки и само тогава можели да се видят предметите в изненадващ облик, както става с Чуждоземците и с Маските. Той таял повече, отколкото откривал. Не обременявал духа с материя, а го подхранвал със същности. Той трябвало да бъде (с една дума, която тогава се използвала извънредно много и която вече използвахме) скиталец, но скиталец означавало странник, а странник означавало странен.
Какво по-чуждоземно от един Гълъб с Цвят на Портокал? Дори какво по-скиталческо от един гълъб? Ех, гълъбът бил образ, богат на значения, толкова по-проникновени, колкото повече всяко в сблъсък с другите.
Първи заговорили за гълъба, както си му е ред, египтяните, още от прастарата Hieroglyphica на Хораполон226, и измежду другите премного работи тази птица била смятана за най-чиста от всичките, дотолкова, че ако имало чума, която да поразява хора и неща, да остават незасегнати от нея онези, които ядял и само гълъби. Което би трябвало да се явява очевидно, тъй като тази птица е единствената измежду всичките, у която липсва жлъч (т.е. отровата, която при другите твари виси от черния дроб), и още Плиний казвал, че ако гълъб заболее, той взема едно лаврово листо и оздравява. А ако лавърът е дафина, а дафината — Дафна, значи всичко е ясно.
Но при цялата си чистота гълъбите са и символ твърде многозначителен, защото изгарят от голямо сластолюбие: те прекарват деня да се целуват (като удвояват целувките, та да се накарат взаимно да замълчат), сплитайки езици, откъдето множество гъделичкащи изрази като „гълъба с устни“ и „гълъбови целувки“, за да го кажем като казуистите. А „гълъбувам“ казвали поетите за „правя любов“ като гълъбите — и колкото тях. Да не забравяме и че Роберто трябва да е познавал онези стихове, които гласели: „Щом в ложето горещи тръпки, властни / преляха във желание-порой / и гълъбеейки сърцата сластни / се сбраха сред целувките безброй…“227 Да отбележим, че докато всички други създания имат сезон за любовта си, то няма време от годината, през което гълъбът да не люби гълъбицата.
Само като за начало гълъбите идват от Кипър, свещен остров на Венера. Апулей — но и други преди него — разказва как колесницата на Венера била теглена от снежнобели гълъби, наречени именно Венерини птици поради чрезмерното си сластолюбие. Други припомнят, че гърците наричали гълъба перистера, защото в гълъбица била превърната от ревнивия Ерос нимфата Перистера, много обичана от Венера, на която тя помогнала да го победи в състезанието по бране на цветя. Но какво означава, че Венера „обичала“ Перистера?
226
Хораполон — египетски книжовник (IV или V в.), автор на трактата Hieroglyphica (Йероглифи), съставен на коптски, но запазил се в гръцки превод. Съчинението не успява в намерението си да възстанови вече забравената древноегипетска писмена система, затова пък поради увлечението на автора да придава чисто символна стойност на йероглифните знаци оказва влияние върху окултистката традиция и нейната иконография. — Б.пр.