Елиан228 казва, че гълъбите били посветени на Венера, защото на планината Ерикс в Сицилия се чествал празник, когато богинята минавала над Либия; в този ден над цяла Сицилия не се виждали вече гълъби, тъй като всичките били прекосили морето, за да отидат да съпроводят богинята. Но девет дена по-късно от бреговете на Либия долитала в Тринакрия229 гълъбица, алена като огъня, както казва Анакреонт (и ви моля да обърнете внимание на този цвят); това била самата Венера, наричана именно Пурпурна, а след нея идвал роякът на другите гълъби. Пак Елиан ни разказва за девойката на име Фития, която Юпитер обикнал и престорил на гълъбица.
Асирийците изобразявали Семирамида във вид на гълъбица; Семирамида била отгледана от гълъбите и после превърната в гълъбица. Всички знаем, че била жена с не безукорни нрави, но тъй красива, че Скавробат, цар на индийците, бил обзет от отчаяна любов по нея; че била наложница на царя на Асирия и че не минавал й един-едничък ден, без да извърши прелюбодеяние; а историкът Юба казва, че се влюбила дори в кон.
Но на един любовен символ се прощават много неща, без той да престане да привлича поетите; оттук (и как си представяме Роберто да не го е знаел) Петрарка, който се пита: „Коя съдба, чия любов и благосклонност / ще ме дари с пера и с облика на гълъб?“230, или Бандело231: „Тоз гълъб с жар на моята подобна / обгаря Любовта с жестокия си пламък / и литва той да дири под дърво и камък / пак гълъбицата си и от страст умира.“232
Но гълъбите са нещо повече и по-добро от една Семирамида, и ние се влюбваме в тях, защото имат и тази друга най-трогателна черта, че плачат или гукат, вместо да пеят, като че ли толкова много задоволена страст не ги засища никога. Idem cantus gemitusque233, гласяла една емблема на Камерарий234; Gemitibus Gaudet235, гласяла друга, още по-еротично интригуваща. Да ти се вземе умът.
Все пак фактът, че тези птици се целуват и са толкова похотливи — това е едно хубаво противоречие, което отличава гълъба, — е и доказателство, че са от верни по-верни, и затова са в същото време символ на непорочността, поне в смисъла на съпружеска вярност. Казва го още Плиний: макар и най-любвеобилни, имат силно чувство за целомъдрие и не познават прелюбодеянието. За тяхната съпружеска вярност свидетелстват както езичникът Проперций, така и Тертулиан. Говори се наистина, че в редките случаи, когато се усъмнят в прелюбодеяние, мъжките стават тиранични, гласът им е изпълнен с вопъл и нанасят жестоки удари с човката си. Но веднага след това, за да поправи грешката си, мъжкият се втурва да ухажва женската и й се умилква, като описва чести кръгове наоколо й. Тази идея — че лудата ревност разпалва любовта, а тя пък нова вярност, и хайде пак целувки до безкрай и през всички сезони — на мен ми се струва доста хубава, а както ще видим, за Роберто е прекрасна.
Как да не обичаш един образ, който ти обещава вярност? Вярност дори след смъртта, защото изгубят ли веднъж другаря си, тези птици не се събират повече с друг. Затова гълъбицата е била избрана за символ на целомъдреното вдовство, макар Феро да припомня историята за вдовицата, която в най-дълбока скръб от смъртта на съпруга си държала край себе си бяла гълъбица и била упрекната за това, на което тя отвърнала Dolor non color, важна е болката, а не цветът.
Накратко, сластни или не, тази тяхна отдаденост на любовта кара Ориген да каже, че гълъбите са символ на милосърдието. Именно затова, според Свети Киприян, Светият Дух идва при нас в образа на гълъб, включително и защото тази птица не само е лишена от жлъч, а и не драска с нокти, не хапе, по природа обича жилищата на хората, знае един-единствен дом, отглежда малките си и прекарва живота си в обикновен разговор, гукайки с другаря си в сговора — в този случай от изпитан по-изпитан — на целувката. Откъдето се вижда, че целуването може да бъде и знак на голяма любов към ближния, и Църквата си служи с ритуала на целувката на помирението. Римляните имали обичая да се посрещат и приемат с целувки, включително между мъж и жена. Злостни схолиасти твърдят, че го правели, защото било забранено на жените да пият вино, и с целувката се проверявал дъхът им, но така или иначе били сочени като диви нумидийците, които целували само рожбите си.
228
Клавдий Елиан от Пренесте (II–III в.) — стгр. писател, автор на занимателни съчинения с компилативен характер:
231
Матео Бандело (1485–1561) — италиански писател и поет (създател между другото и на героите Жулиета и Ромео); сред произведенията му, наред с прочутите
234
Йоахим Камерарий (1534–1598) — немски лекар, ботаник, философ, автор на съчинения, получили широко разпространение, сред които