Когато Еней трябва да слезе в подземния свят — и да намери сянката на баща си, и значи също по някакъв начин вече миналия ден или дни, — какво прави Сибилата? Казва му, да, да отиде да погребе Мизен и да принесе разни жертви от бикове и друг добитък, но ако наистина иска да извърши подвиг, с какъвто никой никога не е имал смелостта или жребия да се наеме, трябва да намери едно сенчесто и листато дърво, на което расте златна клонка. Лесът го потуля, обгръща го мракът на долината, и все пак без това клонче „auricomus“245 не може да се проникне в тайните на земята. А кой помага на Еней да открие клонката? Две гълъбици, впрочем — би трябвало вече да го знаем — майчински птици246. Останалото е известно на куцо и сакато. Накратко, Вергилий не е имал и хабер от Ной, но гълъбът носи вест, сочи нещо.
Твърдяло се впрочем, че гълъбите изпълнявали ролята на оракул в храма на Юпитер, където той отговарял с техните уста. После единият от тези гълъби отлетял към храма на Амон, а другият — към този в Делфи, откъдето се разбира как така и египтяните, и гърците разказвали едни и същи истини, макар и под неясно було. Няма ли гълъб, няма откровение.
Ние обаче и до днес се питаме какво е означавала Златната клонка. Знак, че гълъбите носят послания, но тези послания са закодирани.
Не зная какво е знаел Роберто за кабалата на евреите, която все пак е била много на мода в онзи откъслек време, но ако се е срещал с господин Гафарел, ще да е подочул едно-друго: във всеки случай върху гълъба евреите са градили цели замъци. Припомнихме, или по-скоро беше го припомнил отец Каспар: в Псалом 67 се говори за гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата — с чисто злато. Защо? А защо в Притчи Соломонови се появява пак твърде сходен образ на „златни ябълки в сребърни кошнички“ с коментара, че това е „уместно казаната дума“? И защо в Песен на Песните в обръщение към девойката с „очи гълъбови“ й се казва: „ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки“?
Евреите тълкували, че златото е това на писанието, среброто — белите полета между буквите или думите. А един от тях, когото Роберто може би не е познавал, но който продължавал да вдъхновява много равини, бил казал, че златните ябълки, които стоят в изящно изработените сребърни кошнички, означават, че всяка фраза от Писанията (а положително и всеки предмет или събитие на света) има две лица, явно и скрито, и явното е сребърно, но още по-драгоценно е скритото лице, защото е от злато. Който гледа кошничката отдалеч, с ябълките, обгърнати от нейните сребърни нишки, мисли, че ябълките са сребърни, но вгледа ли се по-добре, ще открие блясъка на златото.
Всичко, което съдържат Свещените Писания prima facie, лъщи като сребро, но неговият таен смисъл грее като злато. Неприкосновеното целомъдрие на Божието слово, скрито за очите на профаните, е сякаш обвито във воал на свян и стои в сянката на тайнството. То казва да не се хвърля бисерът на свините. Да имаш очи гълъбови, означава да не спираш до буквалния смисъл на думите, а да умееш да проникваш в техния мистичен смисъл.
Тази тайна обаче — като гълъба — се изплъзва и никога не се знае къде е. Гълъбът идва да означи, че светът говори посредством йероглифи, и следователно самият той е йероглифът, който означава йероглифите. А един йероглиф не казва и не крие, само показва.
Други евреи пък твърдели, че гълъбът е оракул, и неслучайно на иврит „гълъб“ е тор247, което препраща към Тората, а тя е всъщност тяхната Библия, свещена книга, извор на всяко откровение.
Докато лети на слънцето, гълъбът сякаш само проблясва като сребро, и единствено онзи, който е съумял да чака дълго, за да открие тайния му лик, ще види истинското му злато — или цвета на сияйния портокал.
От преподобния Исидор насетне и християните са напомняли, че гълъбът, отразявайки в своя полет лъчите на слънцето, което го озарява, ни се явява в различни цветове. Той зависи от слънцето, откъдето гербовете От Твоите Зари са Моите Накити или още За теб се гиздя и сияя. Неговата шия се покрива на светлината с разни цветове и все пак остава винаги същата. И затова е казано да не се доверяваме на облика, а и да откриваме истинския лик под измамния.