Колко цвята има гълъбът? Както се казва в един старинен бестиарий:
Какво ще е тогава един Гълъб с Цвят на Портокал?
Най-сетне, ако допуснем, че Роберто е знаел нещо по въпроса, намирам в Талмуда, че властниците на Едом били постановили срещу Израил, че ще изтръгнат мозъка на оногова, който носи тефилин249. А Елисей250 си го сложил и излязъл на улицата. Един блюстител на закона го съгледал и подгонил, а той бягал. Когато го настигнали, Елисей свалил тефилина и го скрил в шепите си. Врагът го попитал: „Какво имаш в ръцете си?“ А той отвърнал: „Криле на гълъб.“ Онзи разтворил шепите му. И били криле на гълъб.
Не зная какво означава тази история, но ми се струва много красива. Такава трябва да се е струвала и на Роберто.
Искам да кажа, гълъбът е важен знак, и можем да разберем защо един човек, запилян на Антиподите, е решил, че трябва добре да се взре, за да открие какво означава той за него.
Пред недостижимия Остров, пред изгубената Лилия, пред съкрушаването на всяка негова надежда, защо невидимият Гълъб с Цвят на Портокал да не се превърне в златната сърцевина, във философския камък, в целта на целите, изплъзваща се като всичко, което страстно се желае? Да се стремиш към нещо, което няма да имаш никога — не е ли това върхът на най-великодушното измежду желанията?
Струва ми се толкова ясно (luce lucidior), че решавам да не продължавам по-нататък моето Тълкувание на Гълъба.
Да се върнем към нашата история.
27.
Тайните на Прилива на Морето
На следващия ден, при първите лъчи на слънцето, Роберто се разсъблече напълно. Пред отец Каспар от свян се потапяше във водата облечен, но беше разбрал, че дрехите му натежават и пречат. Сега беше гол. Привърза въжето през кръста си, спусна се по стълбата на Иаков — и ето го отново в морето.
Задържаше се на повърхността, това вече го беше научил. Сега трябваше да свикне да движи ръце и крака, както правеха кучетата с лапи. Опита няколко движения, продължи така две-три минути и си даде сметка, че се е отдалечил едва на броени лакти от стълбичката. А беше вече изморен.
Знаеше как да си почине и се обърна за малко по гръб, оставяйки се на милувките на водата и слънцето.
Чувстваше се отново в сила. Значи трябваше да се движи, докато се умори, после да се отпусне като мъртъв за няколко минути, след това да започне отначало. Придвижванията му щяха да бъдат минимални, времето — много дълго, но това беше начинът.
След няколко опита взе смело решение. Стълбичката се спускаше отдясно на бушприта, откъм Острова. Сега щеше да се опита да стигне до западната страна на кораба. После щеше да си почине и накрая да се върне обратно.
Минаването под бушприта не отне много време и мигът, в който можа да види носа от другата страна, беше победа. Отпусна се с лице нагоре, с разперени ръце и крака и с чувството, че отсам вълната го люлее по-хубаво, отколкото оттатък.
По някое време усети дръпване в кръста. Връвта се беше обтегнала докрай. Обърна се пак в кучешко положение и разбра: измествайки го наляво от кораба, морето го беше отвело на север, на много лакти отвъд върха на бушприта. С други думи, течението, което минаваше от югозапад на североизток и набираше устрем малко по встрани от Дафна, всъщност вече се долавяше в залива. Не го беше усетил, докато се гмуркаше отдясно, заслонен от снагата на флейта, но минавайки отляво, беше увлечен от него и то щеше да го отнесе, ако връвта не го беше задържала. Мислеше, че стои на място, а се беше движил като земята в своя вихър. Затова му се беше удало така лесно да заобиколи носа на кораба: не че умението му беше нараснало, а морето му откликваше.
Обезпокоен, поиска да опита да се върне към Дафна със собствени сили и установи, че приближеше ли се с кучешко цапуркане едва с някоя и друга педя, още в мига, щом забавеше движения, за да си поеме дъх, връвта се обтягаше пак — знак, че отново се беше отдалечил.
Вкопчи се във въжето и го запридърпва, въртейки се в кръг, за да го увие около кръста си, така че скоро се добра до стълбичката. Още със стъпването си на борда реши, че да се мъчи да достигне брега с плуване е опасно. Трябваше да си построи сал. Гледаше това находище на дървен материал, каквото беше Дафна, и си даваше сметка, че няма нищо, с което да изкопчи от него и най-нищожното дръвце, освен ако не прекараше години да пили някоя мачта с ножа си.
248
— Б.пр.
249
Тефилин — обредно пособие у юдеите, кожен калъф, съдържащ пергаментови ленти, на които са записани свещени стихове; по време на молитва вярващият го привързва към лявата ръка и челото си. — Б.пр.
250
Елисей — библейски пророк, сподвижник и приемник на пророк Илия, извършител на множество чудеса. — Б.пр.
251
— Б.пр.