Но не беше ли стигнал до Дафна, привързан към една дъска? Е добре, значи въпросът беше да изкърти някоя врата и да я употреби за плавателен съд, та макар и като гребе с ръце. Използвайки за чук дръжката на сабята, въвря острието като лост и най-сетне успя да изтръгне от пантите една от вратите на каюткомпанията. В това начинание острието накрая се строши. Търпение, предстоеше му да се сражава вече не с човешки същества, а с морето.
Но ако се впуснеше в морето на този сал, къде щеше да го отведе течението? Завлече вратата до левия фалшборт и успя да я прекатури във водата.
Тя се заклатушка лениво, ала след по-малко от минута беше вече далеч от кораба, понесена отначало наляво, горе-долу в посоката, в която самият той беше увлечен, после на североизток. Колкото повече се устремяваше отвъд върха на бушприта, скоростта й растеше, докато по някое време — когато се изравни с носа на север от залива — пое още по-забързано в тази посока.
Сега се носеше, както би правила Дафна, ако беше вдигнала котва. Роберто успя да я проследи с невъоръжено око, докато не отмина носа, после трябваше да вземе далекогледа и я видя да се отдалечава стремително още в дълъг отрязък отвъд възвишението. Дъската значи чезнеше в бяг по руслото на широка река, с корито и брегове насред едно море, което кротуваше отстрани.
Разсъди, че ако сто и осемдесетият меридиан се простираше по протежение на идеалната линия, която през залива свързваше двете възвишения, и ако течението на тази река правеше завой веднага след залива, насочвайки се на север, тогава отвъд възвишението тя течеше точно по протежение на меридиана антипод!
Ако той беше тръгнал с дъската, сега щеше да плава по линията, която разделяше днешния ден от вчерашния — или вчерашния ден от неговото утре…
В този миг обаче мислите му бяха други. Ако се беше качил на дъската, нямаше да има начин да се противопостави на течението освен с някое и друго загребване с ръце. Нужно беше голямо усилие, за да направлява дори собственото си тяло, какво оставаше за една врата без нос, без кърма и рул.
В нощта на пристигането му дъската го беше довела под бушприта само по силата на някакъв вятър или вторично течение. За да може да предвиди нов подобен случай, трябваше да изучава внимателно движенията на приливите и отливите в продължение на седмици и седмици, може би на месеци, да хвърля в морето десетки и десетки дъски — и пак кой знае…
Невъзможно, поне при състоянието на неговите познания, били те хидростатични или хидродинамични. По-добре да продължи да се уповава на плуването. По-лесно стига до брега от средата на течението едно куче, което цапурка с лапи, отколкото куче в кошница.
Трябваше значи да продължи чиракуването си. И не беше достатъчно да се научи да плува от Дафна до брега. И в залива, в различни часове от денонощието според прилива и отлива, възникваха по-малки течения — така че в момента, когато доверчиво се насочеше на изток, играта на водите би могла да го повлече първо на запад, а после право към северния нос. Трябваше значи да се упражнява и в плуване срещу течението. С помощта на въжето не биваше да се отказва да отправя предизвикателство и към водата отляво на корпуса.
През следващите дни, докато се навърташе около стълбичката, Роберто си спомни, че в Ла Грива беше виждал да плуват не само кучета, а и жаби. И тъй като във водата човешкото тяло с разперени ръце и крака напомня повече формата на жаба, отколкото на куче, си каза, че сигурно може да се плува и като жаба. Започна дори да си помага гласно. Викаше „кваак, кваак“ и изхвърляше навън ръце и крака. После престана да квака, тъй като резултатът от животинските възгласи беше, че придаваха твърде голяма буйност на скока му и го караха да отваря уста, с последиците, които всеки опитен плувец би предвидил.
Беше се превърнал във възрастна и улегнала, величествено безмълвна жаба. Когато усетеше раменете си уморени от това постоянно движение на ръцете навън, поемаше пак more canino252. Веднъж, като гледаше белите птици, които наблюдаваха с крясъци упражненията му и току се спускаха отвесно на броени лакти от него, за да уловят някоя риба (Ударът на Чайката!), се опита да плува и така, както те летяха, с широки махове на ръцете по подобие на крила; но схвана, че е по-трудно да държиш затворени устата и носа си, отколкото една човка, и се отказа от начинанието. Вече не знаеше какво животно е, куче ли, или жаба; може би някакво космато жабочище, земноводно четириного, кентавър на моретата, мъжка сирена.