После се спираше, отново осъзнал, че тя се отдава на Феранте, смятайки го за Роберто, и затова не осъдена трябваше да бъде, а спасена от клопката: „Внимавай, любов моя, любима, този мъж ти се явява в моя образ, знаейки, че другиго не би могла да обичаш, който да не съм аз самият! Какво да правя сега, ако не да мразя себе си, за да мразя него? Нима мога да позволя да бъдеш измамена, да се наслаждаваш на неговата прегръдка, мислейки я за моята? Аз, който вече приемах да живея в този затвор, за да имам дните и нощите, посветени на мисълта за теб, нима мога сега да се съглася да вярваш, че ме омагьосваш, изпадайки във властта на неговото чародейство? О, Любов, Любов, Любов, не ме ли наказа вече премного, не е ли това едно умиране без смърт?“
30.
За Любовната Болест или Еротичната Меланхолия
В продължение на два дни Роберто избягва пак светлината. В сънищата си виждаше само мъртъвци. Бяха му се възпалили венците и устата. От вътрешностите му болките се бяха разпрострели към гърдите, после към гърба, повръщаше кисели субстанции, макар да не беше приемал храна. Разяждайки и поразявайки цялото му тяло, черната жлъчка ферментираше в него на мехури, подобни на онези, които водата изхвърля, когато е подложена на силен огън.
Без съмнение беше станал жертва (не е за вярване, че го е проумявал едва тогава) на онова, което всички наричаха Еротична Меланхолия. Не беше ли съумял да обясни онази вечер у Артенис, че образът на любимото същество поражда любовта, провирайки се като негово подобие по канала на очите, вратари и съгледвачи на душата? Но после любовният отпечатък бавно се плъзва по вените и достига до черния дроб, събуждайки плътското желание, което разбунва цялото тяло и тръгва направо да завладее цитаделата на сърцето, отдето взема на пристъп най-благородните способности на мозъка и ги поробва.
Иначе казано, жертвите му почти губят разсъдък, сетивата им се разстройват, умът се размътва, въображението се изкривява и клетият влюбен слабее, крее, очите му хлътват, въздиша и се топи от ревност.
Как да се излекува? Роберто мислеше, че знае цяра на церовете, който във всеки случай му беше отказан: притежанието на любимото същество. Не знаеше, че това не стига, защото меланхолиците не стават такива от любов, а се влюбват, за да дадат израз на меланхолията си — като избират дивите места, отдето да имат общение с отсъстващата любима и да мислят само как да се домогнат до присъствието й; но щом го постигнат, униват още повече и им се иска да се стремят пак към друга цел.
Роберто се мъчеше да си спомни каквото беше слушал от хора знаещи, които бяха изучавали Еротичната Меланхолия. Изглежда, тя се причиняваше от бездействието, от спането по гръб и от прекомерно задържане на семето. Той от много дни беше по принуда в бездействие, а колкото до задържането на семето, избягваше да търси причините или да замисля мерки.
Беше чувал да се говори за ловните излети като средство за отвличане на мислите и реши, че трябва да наблегне на плувните си занимания, и то без да си почива по гръб; но измежду веществата, които възбуждат сетивата, беше солта, а сол при плуване се нагълтва доста… Освен това си спомняше да е чувал, че африканците, които са изложени на слънце, били по-порочни от хиперборейците.
Може би тъкмо с храната беше подкладил сатурнийските264 си склонности? Лекарите забраняваха дивеча, гъшия дроб, фъстъците, трюфелите и джинджифила, но не казваха кои риби не са за препоръчване. Предупреждаваха за прекалено гальовното облекло като самура и кадифето, както и за мускуса, амбрата, индийското орехче, Кипърския прах265, но какво можеше да знае за незнайната сила на множеството аромати, които се излъчваха от парника, или на онези, които ветровете от Острова му донасяха?
Би могъл да противодейства на много от тези пагубни влияния с камфор, пореч, киселиче; с клистири, с вомитиви от витриолова сол, разтворена в бульона; най-сетне с кръвопускания от средната вена на мишницата или от тази на челото; или пък като яде само цикория, синя жлъчка, маруля, и още пъпеши, грозде, череши, сливи и круши, а най-вече прясна мента… Но нищо от всичко това нямаше подръка на Дафна.
Започна пак да се движи сред вълните, като се опитваше да не поглъща много сол и да си почива възможно най-малко.
264