Тогава разбра предназначението на широките скари, които бяха надупчили палубата. Така пространството под нея беше хитроумно преобразено в нещо като черковен неф, озаряван през решетките от лъчите на вече изгрелия ден; те падаха косо, кръстосваха се със светлината, навлизаща от портите, и се обагряха от отражението, сега кехлибарено, на оръдията.
Отначало Роберто не забеляза нищо друго освен остриета слънце, в които се виждаха безброй залутани частици, и щом ги видя, не можа да не си спомни (а как се отплесва да жонглира с учена памет, за да смае своята Синьора) думите, с които каноникът от Дин го бе приканвал да се вгледа във водопадите светлина, леещи се в мрака на една катедрала и оживяващи се извътре от множество монади, семена, неразтворими естества, капки мъжки тамян, които се разпукваха ненадейно, първични атоми, увлечени в сражения, схватки, ръкопашни боеве между неизброими срещи и раздели — очевидно доказателство за самия състав на тази наша вселена, съставена не от друго, а от изначални тела, гъмжащи в пустотата.
И веднага, сякаш в потвърждение, че мирозданието не е нищо друго освен творение на този танц на атоми, изпита усещането, че се намира насред градина, и си даде сметка, че откакто бе влязъл тук, беше връхлетян от рой ухания, много по-силни от онези, които бяха долетели преди това до него от брега.
Градина, покрит разсадник — ето какво бяха създали на това място изчезналите мъже от Дафна, за да пренесат в родината цветя и растения от островите, които се бяха заели да изследват, позволявайки на слънцето, ветровете и дъждовете да им дадат възможност да оцелеят. Дали после корабът би успял да съхрани за месеци плаване шумнатата плячка, дали първата буря не би я отровила със сол, Роберто не можеше да каже, но положително фактът, че в тази природа още струеше живот, потвърждаваше — както и за храната, — че попълнението е било направено наскоро.
Цветя, храсти, дръвчета бяха пренесени с корените и туфите си и настанени в кошове и сандъци с импровизирана направа. Много от съдовете обаче се бяха изкорубили, пръстта се беше изсипала, образувайки помежду им пласт влажна почва, в която вече се загнездваха пълзящите стъбла на някои растения; струваше му се, че е в някакъв Едем, избуял от самите дъски на Дафна.
Слънцето не беше толкова силно, че да дразни очите му, но вече достатъчно, за да открои багрите на листака и да разтвори първите цветове. Погледът на Роберто падна върху два листа, които отначало му се бяха сторили като опашка на рак с напъпили бели цветове, после върху друг нежнозелен лист, където от китка дренки в оттенъка на слонова кост набъбваше нещо като полуцвят. Противен полъх го привлече към едно жълто ухо, в което сякаш бе втъкнат мамул, отстрани се спускаха фестони порцеланови раковини, снежнобели с порозовял връх, а от друг грозд висяха тромпети или преобърнати камбанки с лекия мирис на дървесен мъх. Видя едно лимоново цвете, чиято изменчивост щеше да открие в хода на дните, защото то щеше да става кайсиево подир пладне и тъмночервено на заник слънце, и други, шафрановожълти в средата, които преливаха в лилиева белота. Съзря грапави плодове, които не би посмял да докосне, ако един от тях, паднал на земята и разпукнат от зрелост, не беше разкрил гранатова сърцевина. Осмели се да опита други — и ги е оценил не толкова посредством езика, с който се вкусва, колкото посредством този, с който се говори, след като описва един от тях като торбичка с мед, манна32, замръзнала в благодатта на своя ствол, смарагдов накит, отрупан с най-ситни рубини. Прочее, четейки в контражур, бих дръзнал да кажа, че е открил нещо много подобно на смокиня.
Никои от тези цветя или плодове не му бяха познати, всяко нещо беше като че ли родено от фантазията на художник, пожелал да наруши законите на природата, за да сътвори убедителни неправдоподобия, изтерзани блаженства и апетитни измами — като онова венче, покрито с белезникав мъх, което надничаше сред кичур виолетови пера, или не, като избеляла примула, вирнала непристоен израстък, или маска, която закрива лице, прошарено от кози бради. Кой можеше да е измислил този храст с листа от едната страна тъмнозелени с дивашка червено-жълта украса, от другата огнени, заобиколени от други листа в по-нежно граховозелено, с месеста субстанция, извита в легенче, така че още да съдържа водата от последния дъжд?
Обладан от внушението на мястото, Роберто не се запитваше остатъци от кой дъжд пазят листата, след като поне от три дни със сигурност не беше валяло. Ароматите, които го упояваха, го настройваха да приема за естествена всяка магия.
32
Манна — освен библейската манна, така се нарича и сладкият сок, който се отделя от кората на някои дървета (ясени, евкалипт и др.) и засъхва на въздуха; манната на мъждряна например, която се събира от нарочно направени нарези по стъблото, се използва в медицината поради съдържанието си на манит. — Б.пр.