Струваше му се естествено един сплут и разкашкан плод да мирише на ферментирало сирене, а нещо като морав нар с дупка на дъното при разтърсване да издава във вътрешността си танцуващо семе, сякаш се отнасяше не за цвете, а за дрънкалка; не се изненада и от едно цвете във формата на итил, с твърдо и заоблено дъно. Роберто не беше виждал никога плачеща палма, като да беше върба, а сега тя беше пред него, припнала с множество корени, върху които се присаждаше ствол, излизащ от един-единствен шубрак, докато вейките на това дърво, за плач родено, се огъваха омаломощени от собствения си цъфтеж; Роберто не беше виждал и друг един шубрак, който даваше живот на широки и налети листа, вкоравени от средна, сякаш желязна жилка и вече готови да бъдат използвани като блюда и подноси, докато отстрани растяха още листа с формата на услужливи лъжици.
Без да знае дали е попаднал в механична гора или в земен рай, скрит в глъбта на земята, Роберто бродеше из този Едем, който го подтикваше към уханни изстъпления.
Когато после заразказва за това на Синьората, ще говори за диви буйства, своеволия на градините, листати Протеи33, кедри (кедри?), обезумели в китен бяс… Или ще го възкреси като плаваща пещера, пълна с лъжовни автомати, където, опасани с чудовищно усукани властуни, никнат фанатични поточарки, нечестиви издънки на варварски лес… Ще пише за опиум на сетивата, за хайка на зловонни елементи, която, утаявайки се в нечисти екстракти, го е довела до антиподите на разсъдъка.
Беше отдал отначало на песента, която долиташе до него от острова, чувството, че пернати гласове се разнасят сред цветята и дърветата; но внезапно настръхна от прелитането на прилеп, който почти докосна лицето му, а миг след това трябваше да отскочи, за да избегне сокол, който се бе нахвърлил върху плячката си, просвайки я с един удар на клюна.
Проникнал под палубата, още чувайки в далечината птиците от Острова, и убеден, че ги долавя все така през отворите в корпуса, Роберто сега чуваше тези звуци много по-наблизо. Не можеше да идват от брега: други птици, значи, и недалеч, пееха отвъд растенията, към носа, по посока на килера, от който предната нощ бяха изпълзели шумовете.
Както продължаваше напред, му се стори, че разсадникът свършва в подножието на високостеблено дърво, което пробива горната палуба; после разбра, че е стигнал приблизително до средата на кораба, където гротмачтата се вкореняваше до най-дълбоките недра на трюмовете. Но тук вече изкуство и природа се объркваха до такава степен, че можем да оправдаем объркването на нашия герой. Включително и защото тъкмо в този момент ноздрите му започнаха да усещат смесица от благоухания, землисти плесени и животинска смрад, сякаш бавно преминаваше от градина в торище.
И тогава, пристъпвайки отвъд ствола на гротмачтата, към носа, видя птичарника.
Не съумя да определи по друг начин това единство от тръстикови кафези, пресечени от здрави клони, които служеха за стъпенки, обитавани от летящи твари, унесени да отгатват тази зора, от която получаваха само подаяние светлина, и да отвръщат с нестройни гласове на зова на себеподобните си, които пееха на свобода на Острова. Стоящи на земята или висящи от решетките на палубата, кафезите се разполагаха из този друг неф като сталактити и сталагмити, давайки живот на друга пещера на чудесата, където създанията разлюляваха с прехвъркването си кафезите и те срещаха слънчевите лъчи, които пораждаха пърхане на багри, суграшица от небесни дъги.
Ако никога до този ден не беше чувал истински да пеят птиците, Роберто не можеше да каже и че някога ги е виждал, поне в такова многообразие, че да се запита дали са в природно състояние, или ръката на художник ги е изрисувала и нагиздила за някаква пантомима или за да изобразят войска на парад, където всеки пехотинец и конник се е загърнал в своя пряпорец.
Като сащисан Адам той нямаше имена за тези неща, освен имената на птиците от своето полукълбо: ето чапла, казваше си, жерав, пъдпъдък… Но беше все едно да назове лебеда гъска.
Тук прелати с широка пурпурна опашка и човка като аламбик разтваряха криле с цвят на трева, издуваха рубинена гушка и откриваха сини гърдички, каканижейки почти по човешки; там множество отбори се изявяваха в голям турнир, щурмуваха снижените куполи, които опасваха арената им, сред гълъбови стрели и червени и жълти прорези, като орифлами, които някакъв знаменосец запраща и пак улавя в полет. Навъсени конници с дълги нервни крака в прекалената теснотия цвилеха възмутено кра-кра-кра, току залитаха само на един крак и се оглеждаха недоверчиво наоколо, разлюлявайки кичурите на протегнатите си глави… Сам в една клетка, построена по негова мярка, снажен капитан с небесен плащ, с мундир, ален като очите му и снопче пера от синчец на гребена, издаваше вопъл на гугутка. В клетчица до него трима пешаци, лишени от криле, оставаха на земята като подскачащи валма от омацана вълна с миши муцунки, мустакати в основата на голям закривен клюн, с чиито ноздри изчадийцата душеха, човъркайки, червеите, които намираха по пътя… В една клетка, която се гънеше като черво, дребен щъркел с морковени крака, гърдички в аквамарин, черни криле и морав клюн пристъпваше колебливо, следван от няколко малки в индианска нишка, а секнеше ли тази негова пътека, подразнен грачеше, като отпърво се заинатяваше да разнищи това, което вземаше за плетеница от ластари, после отстъпваше назад и обръщаше пътя със своите рожби, които вече не знаеха дали да вървят пред или след него.
33