— Така да бъде — заключи абатът, напускайки залата, — господин Дьо Сен-Савен, каня ви да завършим нощта, като прочетем едно De Profundis за нашите загинали приятели и ще се сметна за удовлетворен.
Абатът излезе, а Сен-Савен, който седеше току до Роберто, се наведе над рамото му и отбеляза:
— Кучетата и речните птици не вдигат такъв шум, какъвто ние, когато ревем някое De Profundis. Защо е нужен толкова камбанен звън и толкова литургии за възкресяване на мъртъвците?
Изпразни отведнъж чашата си и вдигна предупредително пръст към Роберто, сякаш да го напъти в праведния живот и във върховните тайни на нашата света религия:
— Господине, бъдете горд: днес се докоснахте до една красива смърт; дръжте се и в бъдеще също тъй нехайно, знаейки, че душата умира с тялото. Значи отивате към смъртта, след като сте вкусили живота. Ние сме животни сред животните, като тях рожби на материята, само дето сме по-беззащитни. Но тъй като за разлика от зверовете знаем, че трябва да умрем, да се приготвим за този миг, наслаждавайки се на живота, който ни е даден от случая и по случайност. Нека мъдростта ни научи да употребим дните си, за да пием и да водим приятни разговори, както подобава на благородници, презирайки жалките души. Побратими, животът ни е длъжник! Ние гнием в Казале и сме се родили твърде късно, за да се порадваме на времената на добрия крал Анри42, когато в Лувъра човек можел да срещне копелета, маймуни, луди и придворни смешници, джуджета и cul-de-jatte43, музиканти и поети, и Кралят се забавлявал с тях. Сега йезуити, похотливи като козли, кълнат всеки, който чете Рабле и латинските поети, и искат всички да сме добродетелни, за да требим хугенотите. Боже Господи, войната е хубава, но искам да се бия за собствено удоволствие, а не защото противникът ми яде месо в петък. Езичниците са били по-мъдри от нас. И те са имали трима богове, но поне майка им Кибела не се е правила, че ги е родила, оставайки си девица.
— Господине! — възнегодува Роберто, докато другите се смееха.
— Господине — отвърна Сен-Савен, — първото достойнство на един честен човек е презрението към религията, която повелява да се боим от най-естественото нещо на света, каквото е смъртта, да мразим единственото хубаво нещо, дадено ни от съдбата, каквото е животът, и да се стремим към едно небе, където във вечно блаженство живеят само планетите, за които няма нито награди, нито присъди, а само вечно движение в обятията на пустотата. Бъдете силен като мъдреците на древна Гърция и гледайте смъртта право в очите и без страх. Иисус твърде много се е потил, докато я е чакал. А от какво е имало да се бои, от друга страна, след като е щял да възкръсне?
— Стига толкова, господин Дьо Сен-Савен — почти му заповяда един офицер, улавяйки го под ръка. — Не скандализирайте нашия млад приятел, който още не знае, че в Париж в днешно време сквернословието е най-изтънчената форма на bon ton и би могъл да ви вземе твърде насериозно. Идете да поспите и вие, господин Дьо ла Грив. Знайте, че добрият Господ е тъй съчувствен, че ще прости дори на господин Дьо Сен-Савен. Както казвал един богослов, силен е кралят, който всичко унищожава, по-силна е жената, която всичко получава, но още по-силно е виното, което удавя разсъдъка.
— Цитирате наполовина, господине — проломоти Сен-Савен, докато двамина от другарите му го извличаха навън почти на ръце, — тази фраза се приписва на езика, който добавил: още по-силна обаче е истината и аз, който я казвам. А моят език, въпреки че вече го обръщам с мъка, няма да млъкне. Мъдрецът трябва да атакува лъжата не само със силата на шпагата, а и със силата на езика си. Приятели, как можете да наричате съчувствено едно божество, което иска нашето вечно нещастие само за да укроти своя мигновен гняв? Значи ние трябва да прощаваме на ближния си, а то не? Нима трябва да обичаме толкова жестоко същество? Абатът ме нарече пиронист, но ние, пиронистите, щом така иска, се грижим да утешаваме жертвите на измамата. Веднъж с трима побратими раздадохме на дамите броеници с неприлични медальончета. Ако знаете колко набожни станаха от тоя ден!
Излезе, сподирен от смеховете на цялата дружина, а офицерът отбеляза:
— Ако не Бог, то поне ние да простим на езика му, след като сабята му е тъй добра.
После се обърна към Роберто:
— Сприятелете се с него и не му противоречете свръх необходимото. Той е сразил повече французи в Париж по един богословски пункт, отколкото испанци е успяла да намушка моята рота за тези дни. Не бих искал да го имам до себе си на литургия, но бих се смятал за щастливец да е до мен на бойното поле.
42
43