Но в терзанията си Роберто не се превръща в каменен извор, а веднага отнася тревогата, която чувства, към другата тревога, изпитана в Казале. Както ще видим, с далеч по-скръбни последици.
7.
Pavane Lachryme46
Историята е колкото прозрачна, толкова и непрогледна. Докато се редуваха малки схватки със същото предназначение, каквото може да добие в играта на шах не ходът, а погледът, който коментира помисъла за ход от страна на противника, та да го разколебае от печелившия облог, Тоара бе решил, че трябва да се предприеме нещо по-съществено. Беше ясно, че играта се играеше между шпиони и контрашпиони: в Казале бяха плъзнали слухове, че помощната армия приближава, предвождана от самия крал, с господин Дьо Монморанси, пристигащ от Асти, и маршалите Дьо Креки и Дьо ла Форс — от Иврея. Заблуда, както разбираше Роберто от гневните изблици на Тоара, когато той приемаше куриер от севера: в тази размяна на послания Тоара уведомяваше Ришельо, че вече е привършил провизиите, а кардиналът му отговаряше, че господин Ажанкур е правил навремето оглед на складовете и е заключил, че Казале би могло чудесно да издържи цялото лято. Армията щяла да потегли през август, възползвайки се по пътя си от току-що прибраната реколта.
Роберто беше смаян, че Тоара инструктираше корсиканци да дезертират и да отидат да предадат на Спинола, че армията се очаква едва през септември. Чу го обаче да обяснява на генералния си щаб:
— Ако Спинола разчита, че има време, спокойно ще строи галериите си и ние ще успеем да построим контрагалерии. Ако обаче мисли, че скоро ще пристигнат подкрепленията, какво му остава? Положително не да тръгне срещу френската армия, защото знае, че няма достатъчно сили; нито да я чака, защото после би бил обсаден на свой ред; нито пък да се върне в Милано и да подготви отбраната на миланските земи, защото честта не му позволява да се оттегли. Тогава не би му оставало нищо друго, освен да завладее веднага Казале. Но тъй като не може да го направи с фронтална атака, ще трябва да похарчи цяло състояние в подстрекаване към предателство. И от този момент всеки приятел би станал за нас враг. Така че да изпратим шпиони на Спинола, за да го убедим в закъснението на подкрепленията, да му позволим да си строи минни галерии там, където няма да ни притесняват много, да му събаряме онези, които наистина ни застрашават, и да го оставим да се изтощи в тази игра. Господин Поцо, вие познавате местността: къде можем да не го закачаме и къде трябва да му попречим на всяка цена?
Без да гледа картите (които му се струваха прекалено натруфени, за да са верни) и сочейки с ръка от прозореца, старият Поцо обясни на кои места почвата се свлича, просмукана от водите на реката — там Спинола можеше да копае, колкото си иска, и миньорите му щяха да се издушат, гълтайки голи охлюви. Затова пък в други зони беше удоволствие да се копаят галерии и там трябваше да се бие с артилерията и да се правят набези.
— Добре — каза Тоара, — значи утре ще ги принудим да се размърдат, за да защитят позициите си при бастиона Сан Карло, а после ще ги ударим ненадейно при бастиона Сан Джорджо.
Играта беше подготвена добре, с точни указания към всички роти. И тъй като Роберто имаше красив почерк, Тоара го бе държал от шест вечерта до два през нощта, за да му диктува съобщения, после го бе накарал да спи облечен върху един сандък пред стаята му, за да получава и проверява отговорите и да го събуди, ако възникнеше някаква спънка. А това стана неведнъж от два часа до заранта.
На идната сутрин дружините бяха в очакване из покритите ходове на контрескарпа и зад стените. По знак на Тоара, който наблюдаваше акцията от цитаделата, една първа, доста многобройна част пое в лъжлива посока: най-напред авангард от пиконосци и мускетари с резерв от петдесет карабини, който ги следваше отблизо; после, най-очебийно, пехотен корпус от петстотин души и две кавалерийски роти. Беше хубав парад и впоследствие се разбра, че испанците го бяха приели като такъв.
Роберто видя трийсет и петима мъже, които под командването на капитан Колюмба се хвърлиха в разгънат строй срещу една траншея, и испанския капитан, който се подаде от барикадата и им отправи най-изящен поздрав. Възпитанието накара Колюмба и неговите хора да спрат и отвърнат с подобаваща галантност. След това испанците понечиха да се изтеглят, а французите заудряха крак; Тоара изпрати от стените канонада по траншеята, Колюмба разбра поканата, поведе щурма, конницата го последва, атакувайки траншеята по двата фланга, испанците неохотно заеха отново позиция и бяха пометени. Французите бяха като побеснели; раздавайки удари, някои крещяха имената на другарите си, убити в предишните схватки: „Това за Бесиер, това за мандрата на Брикето!“ Възбудата беше такава, че когато Колюмба поиска да събере отново отряда, не успя; мъжете още вилнееха над падналите, показвайки към града трофеите си — обици, портупеи — и размахвайки пиките с набучени като на шиш шапки.
46