Контраатака не последва веднага и Тоара направи грешката да го прецени като грешка, докато беше сметка. Като реши, че имперските военачалници са погълнати да изпращат други части, за да удържат нападението, ги приканваше с други канонади, но те се ограничиха да стрелят в града и едно гюлле порути църквата „Сант’Антонио“, досами главната квартира.
С това Тоара бе удовлетворен и се разпореди другата група да потегли от бастиона Сан Джорджо. Само няколко роти, но под командването на господин Дьо ла Гранж, жизнен като юноша въпреки петдесет и петте си години. С вдигната сабя Ла Гранж даде заповед за щурм срещу изоставена черквица, край която течаха работите по вече напреднала галерия. Тогава иззад един овраг внезапно подаде глава ядрото на вражеската армия, което от часове чакаше тази среща.
— Клопка — викна Тоара, слизайки на портата, и заповяда на Ла Гранж да обърне назад.
Малко по-късно отряд от полка Помпадур му доведе, вързано с въже през китките, някакво казалско момче, което било изненадано в една куличка край крепостта, докато правело знаци към обсаждащите с бяла кърпа. Тоара нареди да го проснат на земята, пъхна палеца на дясната му ръка под вдигнатото петле на пистолета си, насочи дулото към лявата му ръка, сложи пръст на спусъка и го запита: „Et alors?“
Момчето схвана в миг накъде отива работата и проговори: предната вечер към полунощ пред църквата „Сан Доменико“ някой си капитан Гамберо му бил обещал шест пистола, като му дал три от тях в предплата, ако направи онова, което после беше направило, в мига, когато французите тръгнат от бастиона Сан Джорджо. Без да е много наясно с военното изкуство, момчето дори имаше вид като да си искаше останалите пистоли, сякаш на Тоара трябваше да му стане драго от тая негова услуга. А по някое време зърна Роберто и се развика, че прословутият Гамберо бил той.
Роберто се вцепени, татко Поцо се нахвърли върху мерзкия клеветник и щеше да го удуши, ако няколко благородници от свитата не го бяха удържали. Тоара веднага напомни, че Роберто беше прекарал цялата нощ край него и че колкото и напет да беше, никой не би могъл да го вземе за капитан. Междувременно други бяха установили, че някакъв капитан Гамберо наистина съществува в полка Басиани, и с блъскане и мушкане го бяха докарали пред Тоара. Гамберо провъзгласяваше невинността си и наистина плененото момче не го разпознаваше, но от предпазливост Тоара нареди да го затворят. Като сетен елемент в бъркотията дойдоха да доложат, че докато частите на Ла Гранж се оттегляли, от бастиона Сан Джорджо някой побягнал и се добрал до испанските линии, където бил посрещнат с буйна радост. Никой не можеше да каже много за него, освен че бил млад, облечен по испански маниер и с мрежичка върху косите. Роберто си помисли веднага за Феранте. Но онова, което го впечатли повече, беше подозрението, с което френските военачалници гледаха италианците от свитата на Тоара.
— Нима един малък негодяй стига да спре цяла войска? — чу баща си да пита, сочейки към французите, които отстъпваха. — Прощавайте, скъпи приятелю — обърна се Поцо към Тоара, — но тук май си наумяват, че ние от нашия край сме всичките, кажи-речи, като тоя обесник Гамберо. Или се лъжа?
И докато Тоара го уверяваше в уважение и приятелство, но с разсеян вид, рече:
— Оставете това. Чини ми се, че всички се посират, а на мен тая работа малко не ми понася. Дошли са ми дотук тия лайняни испанци и ако ми позволите, ще очистя двама-трима от тях, колкото да се види, че и нас ни бива да танцуваме галярда47, когато потрябва, и ако ни прихванат дяволите, не си поплюваме, мамка му и Господ!
Излетя през портата и препусна като хала с вдигната сабя срещу вражеските редици. Не че смяташе да ги обърне в бяг, види се, но му се бе сторило, че е време да покаже малко вироглавщина, та да даде на другите да се разберат.
Като доказателство за храброст беше добро, като военно начинание — от лошо по-лошо. Един куршум го улучи в челото и го свлече на гърба на неговия Панюфли. Втори залп се надигна към контрескарпа и Роберто почувства свиреп удар в слепоочието, като от камък, и се олюля. Куршумът го беше одраскал, но той се изсули от ръцете на онези, които го подкрепяха. Викайки името на баща си, се изправи и съгледа Панюфли — конят галопираше напосоки с тялото на бездиханния си господар из една ничия земя.
47
Галярда — жив, бърз танц с подскоци, широко разпространен във Франция и Италия през XVI и XVII в. — Б.пр.