За да благодари, показа само един свой похват на Роберто. Накара го да заеме бойна стойка, размениха си няколко измами, изчака първата атака, внезапно сякаш се подхлъзна на земята и докато Роберто се разкриваше объркан, вече се бе изправил като по чудо и бе резнал едно копче на мундира му — в доказателство, че би могъл да го рани, ако беше мушнал по-навътре.
— Харесва ли ви, приятелю? — попита, докато Роберто поздравяваше, признавайки се за победен. — Това е le Coup de la Mouette, или Ударът на Чайката, както казвате вие. Ако един ден тръгнете по море, ще видите, че тези птици се устремяват право надолу, сякаш падат, но едва докоснали водата, се издигат обратно с плячка в клюна. Този удар изисква дълго упражнение и невинаги се удава. Не се удаде с мен на онзи самохвалко, който го беше измислил. Така той ми подари и живота, и тайната си. Мисля, че се раздели по-неохотно с второто, отколкото с първото.
Щяха да продължат още много, ако не се беше събрала малка тълпа граждани.
— Да спрем — предложи Роберто, — не бих искал някой да подхвърли, че съм забравил траура си.
— Вие отдавате по-добре почит на баща си сега — отбеляза Сен-Савен, — като си спомняте неговите поучения, отколкото преди, докато слушахте лош латински в църквата.
— Господин Дьо Сен-Савен — му бе казал Роберто, — не се ли боите, че ще свършите на кладата?
Сен-Савен помръкна за миг.
— Когато бях горе-долу на вашите години, се възхищавах от оногова, който беше за мен като по-голям брат. Подобно на древен философ се казваше Луцилий, беше философ и той, и духовник в добавка. Свърши на кладата в Тулуза, но преди това му изтръгнаха езика и го удушиха. Та видите ли, ако ние, философите, сме чевръсти в езика, то не е само, както казваше онзи господин миналата вечер, за да си придадем bon ton. А за да си послужим с него, преди да са ни го изтръгнали. Или, шегата настрана, да скъсаме с предразсъдъците и да открием природната причина на нещата.
— Значи вие наистина не вярвате в Бога?
— Не намирам природни основания за това. И не съм единственият. Страбон ни казва, че у галицийците не съществувала представа за някакво висше същество. Когато мисионерите понечили да говорят за Бог на туземците от Западните Индий, разказва ни Акоста49 (който все пак е бил йезуит), трябвало да използват испанската дума Dios. Няма да повярвате, но в техния език просто липсвало подходящо име. Ако идеята за Бог не е позната в природно състояние, трябва значи да се отнася за човешка измислица… Но не ме гледайте, сякаш нямам здрави принципи и не съм верен слуга на своя крал. Истинският философ съвсем не се опитва да преобръща порядъка на нещата. Той го приема. Иска само да бъде оставен да култивира мислите, които ободряват един силен дух. Колкото до другите, щастие е, че ги има и папите, и епископите, та да възпират тълпите от бунт и злодеяние. Държавният ред изисква еднаквост на поведението, религията е необходима на народа и мъдрецът трябва да пожертва част от независимостта си, за да стои обществото мирно. Колкото до мен, мисля, че съм човек почтен: верен съм на приятелите, не лъжа, освен когато се обяснявам в любов, обичам знанието и съчинявам — поне така казват — добри стихове. Затова дамите ме намират за галантен. Бих искал да пиша романи, които са твърде на мода, но мисля за много, а не се залавям да напиша нито един…
— За какви романи мислите?
— Понякога гледам Луната и си представям, че нейните петна са пещери, градове, острови, а местата, които блестят, са онези, където морето посреща светлината на слънцето като стъклото на огледало. Бих искал да разкажа историята на тамошните крале, на техните войни и революции, или за злочестието на тамошните влюбени, които през своите нощи въздишат, загледани в нашата Земя. Иска ми се да разкажа за войната и за приятелството между различните части на тялото, за ръцете, които влизат в битка с краката, и за вените, които се любят с артериите, или костите — с костния мозък. Всички романи, които ми се иска да напиша, ме преследват. Когато съм в стаята си, ми се струва, че всичките са край мен, като Дяволчета, и че един ме дърпа за ухото, друг за носа, и всеки ми казва: „Господине, направете ме, прекрасен съм.“ После ми идва наум, че може да излезе също толкова хубава история, като се измисли един оригинален дуел, например биеш се и убеждаваш противника да се отрече от Бога, после пронизваш гърдите му, така че да умре като грешник. Алт, господин Дьо ла Грив, извадете шпагата още веднъж, добре, отбийте, хоп! Слагате петите на една линия: лошо, така се губи устойчивостта на крака. Главата не се държи изправена, защото разстоянието между нея и рамото излага прекалено голяма площ на ударите на противника…
49
Акоста (отец Хосе де, 1539–1600) — испански естественик и йезуитски мисионер в Перу, автор на няколко съчинения, сред които доста популярната на времето си и преведена на няколко езика