— Вие не вярвате в това, което казвате.
— Е добре, не. Почти никога. Но философът е като поета. Поетът съчинява идеални писма за една своя идеална нимфа само за да измери посредством словото глъбините на страстта. Философът поставя на изпитание безпристрастието на своя поглед, за да види доколко може да бъде накърнена крепостта на лицемерието. Не искам да намалява уважението ви към вашия баща, след като ми казвате, че ви е дал добри напътствия. Но не линейте над спомена. Виждам ви да роните сълзи…
— О, това не е от скръбта. Раната в главата трябва да е отслабила очите ми…
— Пийте кафе.
— Кафе ли?
— Кълна се, че съвсем скоро ще бъде на мода. То е панацея. Ще ви набавя. Изсушава студените хумори52, прогонва газовете, засилва черния дроб, върховен лек е срещу воднянка и краста, ободрява сърцето, дава облекчение на стомашните болки. Парите му се препоръчват именно срещу кръвонапълванията на очите, бръмченето на ушите, хремата, простудата или теченето на носа, както искате го наречете. И после погребете заедно с баща си и неудобния брат, който сте си създали. И най-вече намерете си обект на любов.
— Обект на любов ли?
— Ще бъде по-добро от кафето. Страдайки по едно живо създание, ще смекчите горестта си по едно мъртво създание.
— Никога не съм обичал жена — призна Роберто, като се изчерви.
— Не казах жена. Би могло да е мъж.
— Господин Дьо Сен-Савен! — извика Роберто.
— Вижда се, че идвате от село.
Крайно смутен, Роберто се бе извинил с думите, че очите вече много го болят, и бе прекратил срещата.
За да побере в главата си всичко, което беше чул, си каза, че Сен-Савен се е пошегувал с него: като в дуел бе поискал да му покаже какви удари се знаеха в Париж. А Роберто се беше държал като провинциалист. И не само това, ами и вземайки насериозно тези речи, беше съгрешил — нещо, което нямаше да стане, ако ги беше взел на шега. Съставяше списъка на престъпленията, които беше извършил, слушайки всичките тези приказки срещу вярата, нравите, държавата, уважението, дължимо на семейството. И мислейки за своята виновност, бе обладан от друга тревога: спомни си, че баща му беше умрял с богохулство на уста.
9.
Аристотеловският Далекоглед
На следващия ден бе отишъл пак да се помоли в катедралата „Сант’Евазио“. Беше го направил, за да намери прохлада: онзи следобед в началото на юни слънцето напичаше полупустите улици — така както в този миг, на Дафна, той усещаше зноя, който се разпростираше над залива и за който фалшбордовете на кораба не бяха преграда, сякаш дървото се бе нажежило. Но бе изпитал и нуждата да изповяда както своя, така и бащиния си грях. Бе спрял един духовник в нефа; отначало той му бе казал, че не принадлежи към енорията, ала после, пред погледа на младежа, бе склонил и бе седнал в една изповедалня, приемайки го като каещ се.
Отец Емануеле трябва да не беше много възрастен, може би да имаше към четирийсетина години и беше по думите на Роберто, „налят и розов, с достолепно и благо лице“ и Роберто се почувства насърчен да му довери всичките си мъки. Каза му най-напред за бащиното богохулство. Беше ли това достатъчна причина баща му да не почива сега в обятията на Отеца, а да стене вдън Ада? Изповедникът зададе няколко въпроса и доведе Роберто дотам да признае, че в който и момент старият Поцо да беше умрял, бе имало добри изгледи събитието да настъпи, докато е изговарял напразно името Господне: попържането беше лош навик, който се придобива от селяните, и земевладелците от монфератския край смятаха за белег на безцеремонност да говорят в присъствие на равните си като своите селяндури.
52
Студените хумори — така била наричана скрофулата, защото се развива без външен признак на възпаление и без температура. — Б.пр.