— Видиш ли, синко — бе заключил изповедникът, — твоят баща е умрял, докато е извършвал едно от онези велики & благородни Деяния, поради които казват, че се влиза в Рая на Хероите. Затуй, макар да не вярвам, че такъв Рай съществува, и да смятам, че в Царството Небесно съжителстват в света хармония Дрипльовци & Властелини, Херои & Страхливци, добрият Господ положително не ще да е отказал своето Царство на отеца твой само защото му се е отплеснал малко Езикът в момент, когато е имал да мисли за едно велико Начинание, и бих се одързостил да река, че в такива моменти дори такова едно Възклицование може да бъде начин да се призове Господ за Свидетел & Съдник на собственото красиво Деяние. Но ако ли ти още се косиш, то моли се за Душата на твоя Родител & поръчай да му се отслужи някоя Литургия, и не за да наклониш Господа да промени своите Повеления, щото това не е Ветропоказател, дето да се обръща според както духат горняците и долняците, колкото за да сториш добро на Душата си.
Тогава Роберто му каза за размирните речи, които беше слушал от свой приятел, и отецът разпери безотрадно ръце:
— Синко, малко зная за Париж, но от онова, което чувам да разправят, съм осветлен колцина Безумци, Властолюбци, Вероотстъпници, Доносници, Люде Интриганти съществуват в тоз новий Содом. И измежду тях има Лъжесвидетели, Крадци на Дарохранителници, тъпкачи на Разпятия, & такива, които дават пари на Нищите, за да ги накарат да се отрекат от Бога, & също тъй люде, които за Поругание са кръщавали Псета… И това наричат да се следва Модата на Времето. В Черковите вече не изричат Молитви, ами се разхождат, смеят се, залагат се зад колоните, за да подкачат Дамите, и има там непрестанно Брожение дори по време на Издигането. Претендират, че философстват & те връхлитат с вероломни Защо, защо Бог е дал Закони на Света, защо се забранява Блудството, защо Синът Божи се е въплътил, & използват всеки твой Ответ, за да го обърнат в Довод на Атеизма. Ето ги Изящните Духове на Времето:
Епикурейци, Пиронисти, Диогенисти & Либертини! Тъй че ти не надавай Ухо на тези Съблазни, щото идат от Лукаваго.
Обикновено Роберто не прибягва до чрезмерната употреба на главни букви, с която са блестели писателите от неговото време; но когато записва слова и сентенции на отец Емануеле, слага много, сякаш отецът не само е пишел, а и е говорел така, че слухът да долавя особеното достойнство на нещата, които е имал да каже — знак, че е бил човек с голямо и притегателно красноречие. И наистина Роберто се почувства така ободрен от думите му, че когато излезе от изповедалнята, поиска да се поразговори още малко с него. Научи, че е савойски йезуит и положително човек не случаен, след като пребиваваше в Казале тъкмо като наблюдател по поръчение на херцога на Савоя — неща, които в ония времена са можели да се случат при една обсада.
Отец Емануеле упражняваше охотно мисията си: обсадната сивота му създаваше удобство да провежда обстойно някои свои изследвания, които не търпяха суетнята на град като Торино. А запитан с какво се занимава, бе казал, че и той като астрономите конструира далекоглед.
— Ще да си чувал да се говори за онзи флорентински Астроном, който, за да обясни Вселената, е използвал Далекогледа53, хипербола на очите, и с Далекогледа е видял онова, което очите само са си въобразявали. Аз много уважавам тази употреба на Механически Инструменти, за да се разбере, както днес има обичай да се казва, Протяжното Нещо. Но за да се разбере Мислещото Нещо54 или нашият начин да опознаваме Света, ние можем да използваме само друг един Далекоглед, същия, който още Аристотел е използвал, и който не е нито тръба, нито леща, а канава от Думи, Проницателна Идея, защото само дарът на Изкусното Красноречие ни позволява да прозрем тази Вселена.
С тези думи отец Емануеле поведе Роберто вън от църквата; разхождайки се, двамата се изкачиха на площадките на външната стена, на едно спокойно този подиробед място, докато от противоположния край на града се донасяха приглушени топовни гърмежи. Пред тях в далечината бяха имперските станове, но в дълъг обсег полята бяха свободни от войски и обозни коли и ливадите и хълмовете сияеха на пролетното слънце.
53
54