— Разбирате ли, господин Дьо ла Грив? — казваше Салета. — Преди се оплаквахме от прекомерни налози, а сега търпим ние разходите за издръжката на гарнизона. Не обичаме испанците у дома, ала обичаме ли наистина французите? За себе си ли умираме или за тях?
— Но тогава за кого умря баща ми? — бе попитал Роберто.
Синьор Дела Салета не бе могъл да му отговори.
Отвратен от политическите разговори, няколко дни по-късно Роберто бе потърсил пак отец Емануеле, в манастира, където той живееше и където го упътиха не към килия, а към един щаб, който му бе отреден под сводовете на тих вътрешен двор. Завари го да разговаря с двама благородници, единият от които в пищни одежди: беше облечен в пурпур със златни галони, плащ, украсен с позлатени ширити и подплатен с кожа с къс косъм, елек, обточен с кръстата червена ивица и лента с дребни камъни. Отец Емануеле го представи като кавалер дон Гаспар де Саласар, но още по надменния тон, формата на мустаците и прическата Роберто бе разпознал в негово лице благородник от вражеската армия. Другият беше синьор Дела Салета. За миг у Роберто изникна подозрението, че е попаднал в гнездо на шпиони, после разбра, както научавам и аз по този повод, че la etiqueta на обсадата позволяваше един представител на обсадителите да получи достъп до обсадения град за контакти и преговори, така както синьор Дела Салета имаше свободен достъп до лагера на Спинола.
Отец Емануеле каза, че тъкмо се готвел да покаже на посетителите си своята Аристотеловска Машина, и отведе гостите в стая, където се издигаше най-странната мебел, за която може да се говори — нито съм сигурен, че съм в състояние да възпроизведа точно формата й от описанието, което Роберто прави за Синьората, тъй като положително се отнася за нещо невиждано нито преди, нито след това.
И така, долната част, основата, беше образувана от един сандък или шкаф, на чиято лицева страна се отваряха в квадрати осемдесет и едно чекмеджета — девет хоризонтални реда на девет вертикални, като всеки ред в двете измерения беше обозначен с една гравирана буква (BCDEFGHIK). Върху горната плоскост на сандъка беше изправена вляво стойка с поставена на нея голяма книга, ръкописна и с изрисувани начални букви. Вдясно от стойката имаше три валяка, с намаляваща дължина и растящ диаметър (най-късият беше най-обхватен и побираше двата по-дълги), захванати така, че една манивела отстрани можеше после да ги накара да се въртят по инерция един в друг с различна скорост според тежестта. Всеки валяк носеше гравирани в левия си край същите девет букви, с които бяха отбелязани чекмеджетата. Достатъчно беше едно завъртане на манивелата и валяците се задвижваха независимо един от друг, а когато спираха, можеха да се прочетат триади букви, събрани от случая — я CBD, я KEF или BGH.
Отец Емануеле се зае да обясни замисъла, на който се основаваше неговата Машина.
— Както ни е научил Философът, Находчивостта е не друго, а способност да се вниква в предметите посредством десет Категории, а те пък са Субстанция, Количество, Качество, Отношение, Действие, Претърпяване, Положение, Време, Място, & Наличие. Субстанциите са самият субект на всяко остроумие & за тях ще трябва да се предицират находчивите Подобия. Кои ще да са субстанциите, е отбелязано в тази книга под буквата А, и животът може би няма да ми стигне, за да съставя пълния им Списък. Все пак съм насъбрал вече няколко Хиляди, като съм ги извлякъл от книгите на Поетите и на мъдреците, и от този удивителен Регистър, какъвто е Работилницата на Света на Алуно56. Така сред Субстанциите ще сложим, под Всевишния Господ, Божиите Лица, Идеите, Приказните Богове — по-големи, средни & низши, — Небесните, Въздушните, Морските, Земните & Адските Богове, обожествените Херои, Ангелите, Демоните, Таласъмите, Небето и блуждаещите Звезди, небесните Знаци и Съзвездията, Зодиака, Кръговете и Сферите, Елементите, Парите, Изпаренията, и после — за да не казваме всичко — Подземните Огньове и Искрите, Метеорите, Моретата, Реките, Изворите & Езерата и Скалите… И така-така през Изкуствените Субстанции, с творбите на всяко Изкуство, Книги, Пера, Мастила, Глобуси, Компаси, Триъгълници, Дворци, Храмове & Колиби, Щитове, Саби, Барабани, Платна, Четки, Статуи, Брадви & Триони, и накрая Метафизическите Субстанции като Рода, Вида, Собствения признак, Съпътстващия признак & подобни Понятия.
Сега пристъпваше към чекмеджетата на своята мебел, отваряше ги едно по едно и показваше как всяко съдържа квадратни листове от много дебел пергамент — от онзи, който се използва за подвързване на книги — натъпкани по азбучен ред:
56
Франческо Алуно (1485–1556) — италиански граматик, лексиколог и лексикограф, автор на изследвания върху езика на Петрарка и Бокачо, а най-вече на внушителния методичен речник в 10 книги