— Виждате ли — казваше Саласар, — войната ще се реши от машините, били те мантелети или минни галерии. Някои наши достойни другари и от двете страни, които подложиха гръд на противника, ако не се случи да умрат по грешка, го направиха не за да победят, а за да се сдобият с репутация, която да харчат при завръщането си в двора. Най-доблестните измежду тях ще имат съобразителността да изберат начинания, които вдигат шум, но пресмятайки съотношението между това, колко рискуват и колко могат да спечелят…
— Баща ми… — започна Роберто, сирак на един герой, който не беше пресмятал нищо. Саласар го прекъсна.
— Вашият баща беше именно човек на отминалите времена. Не мислете, че не тъгувам по тях, но струва ли си още трудът да се извършва смел подвиг, когато ще се говори повече за едно красиво отстъпление, отколкото за един дръзновен щурм? Не видяхте ли току-що военна машина, готова да реши съдбините на обсадата повече, отколкото някога са правили това сабите? А нима от години вече сабите не са отстъпили място на аркебуза? Ние още носим ризници, ала всеки пикаро65 може да се научи за един ден да прави на решето ризницата на великия Байар66.
— Но тогава какво остава на благородника?
— Мъдростта, господин Дьо ла Грив. Успехът няма вече цвета на слънцето, а расте на светлината на луната и никой никога не е казвал, че това второ светило не е драго на създателя на всички неща. Самият Иисус е размишлявал в Гетсиманската градина нощем.
— Но после е взел решение според най-героичната от добродетелите, не по благоразумие…
— Но ние не сме първородният Син на Всевечния, ние сме синове на века. Когато свърши тази обсада, ако някоя машина не ви е отнела живота, какво ще правите, господин Дьо ла Грив? Нима ще се върнете към вашите ниви, където никой няма да ви даде възможност да се изявите като достоен за баща си? Само от няколко дни се движите сред парижки благородници и вече показвате, че сте запленен от техните нрави. Вие ще поискате да опитате щастието си в големия град и добре знаете, че там му е мястото да похарчите ореола на доблест, с който дългото бездействие между тези стени ще ви е увенчало. Ще търсите и вие сполука и ще трябва да бъдете ловък, за да я постигнете. Ако тук сте се научили да убягвате от куршума на мускет, там ще трябва да се научите да убягвате от завистта, ревността, хищността, биейки се с равностойни оръжия с вашите противници, сиреч с всички. Така че изслушайте ме. От половин час ме прекъсвате, казвате онова, което мислите, и с вид, че ми задавате въпрос, искате да ми покажете, че се лъжа. Не го правете никога повече, особено с могъщите. Понякога вярата във вашата проницателност и чувството, че трябва да свидетелствате за истината, могат да ви подтикнат да дадете добър съвет на онзи, който е повече от вас. Не го правете никога. Всяка победа поражда омраза у победения, а ако тя се удържа над собствения господар, е или глупава, или опасна. Владетелите обичат да бъдат подкрепяни, не и превъзхождани. Но бъдете благоразумен и с равните вам. Не ги унижавайте с вашите достойнства. Не говорете никога за себе си: или бихте се хвалили, което е суета, или бихте се порицавали, което е плиткоумие. По-скоро оставете другите да ви открият някой простим недостатък, който завистта да може да гризе, без твърде да ви навреди. Ще трябва да бъдете великан, а понякога да изглеждате джудже. Щраусът не се стреми да се издигне във въздуха, за да се изложи на сгромолясване за чудо и приказ: оставя малко по малко да се открие красотата на перата му. И най-вече ако някакви страсти ви вълнуват, не ги излагайте на показ, колкото и благородни да ви изглеждат. Човек не бива да открива за всички достъпа до сърцето си. Благоразумното и предпазливо мълчание е ковчежето на мъдростта.
65
Пикаро — героят или по-скоро антигероят на пикареската, наречена още „измамнически роман“: хитрец и мошеник от низшите слоеве или издънка на разорила се благородническа фамилия, дързък авантюрист, безскрупулен измамник и лукав любител на облагите без труд. — Б.пр.
66
Пиер Терай дьо Байар (1476–1524) — френски благородник, отличил се във войните, водени от Шарл VIII, Луи XII и Франсоа I; със своята храброст и доблест си спечелил прозвището