— Господине, но вие се опитвате да ми кажете, че първият дълг на един благородник е да се научи да симулира!
Тук се намеси с усмивка господин Дела Салета:
— Виждате ли, драги Роберто, господин Де Саласар не казва, че мъдрият трябва да симулира. Подсказва ви, ако добре съм разбрал, че трябва да се научи да дисимулира. Симулира се онова, което го няма, дисимулира се онова, което го има. Ако се хвалите с нещо, което не сте направили, вие симулирате. Но ако отбягвате — без да позволите да се забележи — да откривате изцяло онова, което сте направили, тогава дисимулирате. Добродетел над добродетелите е да се дисимулира добродетелта. Господин Де Саласар ви учи как благоразумно да бъдете добродетелен, или да бъдете добродетелен съобразно благоразумието. Откакто отворил очи и познал, че е гол, първият човек се погрижил да се притули дори за взора на своя Създател: така че усърдието в прикриването се е родило почти със самия свят. Да се дисимулира, означава да се простре воал от пристоен мрак — от което не се образува фалшивото, а се дава известен отдих на истинското. Розата изглежда красива, защото на пръв поглед дисимулира, че е нещо тъй мимолетно; и въпреки че за тленната хубост е обичайно да се казва, че е сякаш неземна, тя не е нищо друго освен труп, дисимулиран от благоразположението на възрастта. В този живот невинаги е добре да си с открито сърце, и истините, които са ни най-присърце, трябва да се казват винаги наполовина. Дисимулацията не е измама. Тя е майсторство да не се показват нещата, каквито са. И е майсторство трудно: за да блестим в него, трябва другите да не разпознават нашия блясък. Ако някой се прочуеше със способността си да приема различни лица, като актьорите, всички биха знаели, че не е този, за когото се представя. За блестящите дисимулатори, които е имало и има, не се знае нищо.
— И забележете — допълни господин Де Саласар, — че с поканата да дисимулирате не сте приканен да останете ням като скудоумник. Напротив. Ще трябва да се научите да правите с остроумното слово онова, което не можете да правите с откритото слово; да се движите в един свят, където привидността е на почит, с цялата ловкост на красноречието; да бъдете тъкач на думи от коприна. Ако стрелите пробождат тялото, думите могат да пронижат душата. Направете да стане у вас природа онова, което в машината на отец Емануеле е механично изкуство.
— Но, господине — възрази Роберто, — машината на отец Емануеле ми се струва образ на Находчивостта, която не се гласи да поразява или прелъстява, а да открива и показва връзки между нещата, и следователно да се превърне в нов инструмент на истината.
— Това за философите. Но с глупците използвайте Находчивостта, за да смайвате, и ще срещнете одобрение. Хората обичат да бъдат смайвани. Ако вашата съдба и вашата сполука се решават не на бойното поле, а в дворцовите салони, една хубава точка, отбелязана в разговора, ще бъде по-благодатна, отколкото една хубава атака в битката. Благоразумният мъж се измъква от всяка каша с елегантна фраза и умее да използва езика си с лекотата на перце. Повечето от нещата могат да се платят с думи.
— Чакат ви на портата, Саласар — каза Салета.
Така за Роберто завърши този неочакван урок по живот и мъдрост. Не доби поука от него, но беше благодарен на двамата си учители. Бяха му обяснили много мистерии на века, за които в Ла Грива никой не му бе казвал нищо.
12.
Страстите на душата67
В това рушение на всяка илюзия Роберто изпадна във властта на любовна полуда.
Идеше вече краят на юни и беше доста горещо; от десетина дни бяха плъзнали първите слухове за случай на чума в испанския лагер. В града започваха да не достигат мунициите, на войниците се раздаваха вече едва по четиринайсет унции черен хляб, а за да се намери пинта вино от казалците, трябваше да се наброят три флорина, или все едно дванайсет реала. Бяха се изредили Саласар в града и Салета в лагера да преговарят за откупа на офицери, пленени от едната и от другата страна в хода на сраженията, и откупените трябваше да се задължат да не хващат повече оръжие. Говореше се отново за онзи капитан, вече във възход в дипломатическия свят, Мадзарини, на когото Папата беше поверил преговорите.
Някоя и друга надежда, някой и друг набег и надиграване на взаимно унищожаване на галериите — ето как се развиваше тази безстрастна обсада.
В очакване на преговори — или на помощната армия — войнствените духове се бяха уталожили. Нехайни за вялите пушечни изстрели, които испанците надаваха отдалеч, някои казалци бяха решили да излязат извън стените, за да ожънат онези ниви със зърно, които бяха убегнали на колите и конете. Но не всички бяха беззащитни: Роберто видя висока рижа селянка, която навремени оставяше жътвата, навеждаше се сред класовете, вдигаше една пушка, прицелваше се като стар войник, притискайки приклада о червената си буза, и стреляше срещу смутителите. Испанците се бяха подравнили от гърмежите на тази бойка Церера, бяха отвърнали и един куршум я бе одраскал по китката. Сега тя отстъпваше окървавена, но не преставаше да зарежда и да стреля, като викаше нещо към врага. Когато беше вече почти под стените, неколцина испанци я клъвнаха: