На онази карта се виждаха границите на два обърнати един към друг бряга, разделени от пролив, ориентиран от юг на север, и единият от тези два бряга почти се сключваше, с разни криволици, за да се определи като остров. Можеше да е неговият Остров; но отвъд широк отрязък море имаше други групи предполагаеми острови с доста сходен облик, които също можеха да изобразяват мястото, на което се намираше.
Ще сбъркаме, ако си помислим, че Роберто бе обзет от любопитството на географ. Твърде много отец Емануеле го беше напътствал да преобръща видимото през лещата на своя аристотеловски далекоглед. Твърде много Сен-Савен го беше учил да разпалва желанието посредством езика, който преобразява едно девойче в лебед и един лебед в жена, слънцето в котел и котела в слънце! В късна нощ заварваме Роберто да бълнува над картата, вече преобразена в бленуваното женско тяло.
Ако е грешка на влюбените да изписват любимото име върху пясъка на плажа, откъдето после го отмиват вълните, колко ли благоразумен влюбен се е чувствал той, който беше поверил любимото тяло на извивките на вдатините и лиманите, косите — на струенето на теченията из меандрите на архипелазите, лятната влага по лицето — на отражението на водите, загадката на очите — на синевата на една пуста шир, така че картата да повтаря многократно чертите на любимото тяло в низ отмали от заливи и издатини. Потъваше в копнеж с уста върху картата, смучеше този океан от сласт, погъделичкваше някой нос, не дръзваше да проникне в някой проток, с буза, притисната към листа, вдъхваше диханието на ветровете, искаше му се да всръбне кладенчетата и изворите, да се отдаде зажаднял да пресушава естуарите, да стане слънце, за да целува бреговете, прилив, за да гали тайната на всяко устие…
Но се наслаждаваше не на притежанието, а на лишението: докато се мяташе и опипваше този мъгляв трофей на ерудирана четка, може би Други, на истинския Остров — там, дето той се простираше в мамещи форми, които картата не беше съумяла още да улови, — вкусваха плодовете му, къпеха се в неговите води… Други, гиганти слисани и стръвни, доближаваха в този миг груба ръка към неговата гръд, безобразни Вулкани обладаваха тази крехка Афродита, подминаваха устите й със същото малоумие, с което рибарят от Ненамерения Остров, отвъд сетния хоризонт на Канарите, хвърля, без да знае, най-рядката измежду перлите…
Тя в други любящи ръце… Тази мисъл беше върховното опиянение, в което Роберто се гърчеше, скимтейки своето копиеносно безсилие. И в треска, опипом по масата, сякаш за да сграбчи поне крайчец на дреха, погледът му се плъзна от изображението на кроткото, меко вълнисто тяло към друга карта. Незнайният автор се бе опитал може би да изобрази огненосните канали на вулканите на западната земя: беше портулан72 на цялото наше кълбо, обвито в облаци пушек навръх издатините на кората, а във вътрешността — плетеница от обгорели вени. Той се почувства отведнъж живият образ на това кълбо, захърка, издъхвайки лава от всяка пора, изригвайки лимфата на своето неутолено удовлетворение, изгубвайки накрай свяст — съкрушен от пресъхнала водянка (така пише) — над тази лелеяна астрална плът.
14.
Трактат по Фехтовална Наука
И в Казале сънуваше открити пространства и обширната котловина, в която бе видял за първи път Новарезе. Но сега не беше вече болен, и значи с по-бистър ум мислеше, че никога няма да я намери отново, защото той щеше да умре след малко или вече беше мъртва тя.
Всъщност не умираше, дори бавно оздравяваше, но не го проумяваше и вземаше отмалата на възстановяването за отлитане на живота. Сен-Савен бе идвал често да го навести, поднасяше му вестника на събитията73, когато беше там отец Емануеле (който го дебнеше, като че ли се гласеше да му отмъкне тази душа), а когато той трябваше да ги остави (защото в манастира преговорите зачестяваха), разсъждаваше като философ над живота и смъртта.
72
Портулан (от лат. portus, пристанище) — старинна навигационна карта (XIII–XVII в.). — Б.пр.
73