— Достатъчно, господине! Отричате вечността на Всевечния, а това не ви позволявам. Дойде часът да ви убия, та вашият така наречен силен дух да не може повече да ни отслабя! — И изтегли шпагата си.
— Щом така искате — каза Сен-Савен, като поздрави и зае бойна стойка. — Но аз няма да ви убия: не желая да отнемам войници на моя крал. Просто ще ви обезобразя, та да трябва занапред да живеете, носейки маска, както правят италианските комедианти — достойнство, което ви приляга. Ще ви украся с белег от окото до устната, но ще ви нанеса този хубав удар на скопяч на свинчета само след като ви преподам между мушканията един урок по натурална философия.
Абатът се нахвърли да го срази веднага с широки сечащи удари, като му крещеше, че е отровна гад, бълха, въшка, която трябва да се смачка без жал. Сен-Савен парира, настъпи на свой ред и го притисна към едно дърво, като философстваше при всяко движение.
— Ай, боздуганните похвати са плебейски удари на заслепения от гняв! Липсва ви Идея за Фехтовката. Но ви липсва и милосърдие, щом презирате бълхите и въшките. Вие сте животинче твърде малко, за да можете да си представите света като голямо животно, какъвто ни го е показал още божественият Платон. Опитайте се да си помислите, че звездите са светове с други по-малки животни и че по-малките животни служат съответно за свят на други народи — и тогава няма да намерите за противоречиво да мислите, че и ние, и конете, и слоновете сме светове за бълхите и въшките, които ни обитават. Те не ни възприемат поради нашата големина, така и ние не възприемаме по-големи светове поради нашата младост. Може би сега има един народ от въшки, който взема вашето тяло за свят, и когато някоя от тях ви преброди от челото до тила, другарките й казват за нея, че е дръзнала да достигне пределите на terra cognita. Този малък народ взема вашите косми за горите на своята страна, а когато ви раня, ще види раните ви като езера и морета. Когато се вчесвате, вземат това вълнение за прилива и отлива на океана, и толкова по-зле за тях, че светът им е тъй изменчив поради вашата склонност да се решите час по час като жена, а сега, като ви отрежа това пискюлче, ще вземат вашия вик на ярост за ураган, хоп! — И му отпра един орнамент, като без малко не сряза везания му мундир.
Абатът се пенеше от гняв, беше се изместил в центъра на площада, като се оглеждаше назад, за да се увери, че има място за измамите, които сега опитваше, после отстъпваше, за да се прикрие в гръб с фонтана.
Сен-Савен сякаш танцуваше наоколо му, без да атакува:
— Вдигнете глава, господин абате, погледнете луната и размислете, че ако вашият Бог беше съумял да направи душата безсмъртна, би могъл чудесно да направи света безкраен. Но ако светът е безкраен, ще бъде такъв както в пространството, така и във времето, и следователно ще бъде извечен, а има ли извечен свят, който не се нуждае от сътворение, ще бъде излишно да се възприема идеята за Бог. Ама че хубава шега, господин абате: ако Бог е безкраен, не можете да ограничите неговото могъщество — той не би могъл никога ab opere cessare79, и значи ще бъде безкраен светът; но ако е безкраен светът, няма да има вече Бог, както след малко няма да има повече пискюли на вашия мундир!
И подкрепяйки думите с дела, резна още няколко висулки, с които абатът твърде се гордееше, после скъси разстоянието, държейки върха малко по-високо; и докато абатът се опитваше да поведе схватката в съкратена дистанция, нанесе внезапен батман по острието на шпагата на противника. Абатът почти изтърва оръжието, стискайки с лява ръка навехнатата си китка.
— Трябва най-сетне да ви заколя, безбожнико, богохулнико, Търбух Божи — ревна, — заради всичките проклети светци от Рая, заради кръвта на Разпнатия!
Прозорецът на дамата се отвори, някой надникна и извика. Присъстващите вече бяха забравили целта на начинанието си и се въртяха около двамата дуелиращи се, които с викове обикаляха фонтана, докато Сен-Савен объркваше врага със серия кръгови ответи и двойни мушкания.
— Не викайте на помощ тайните на Въплъщението, господин абате — подкачаше го. — Вашата света римска църква ви е учила, че тази наша топка от кал е в центъра на вселената, която се върти наоколо й като менестрел и й свири музиката на сферите. Внимавайте, отстъпвате твърде много към водоскока, квасите полите си като старец, хванал каменната болест… Но ако в голямата пустота кръжат безброй светове, както каза един голям философ, когото вам подобните изгориха в Рим, и много, много от тях обитавани от създания като нас, и ако всички те са били създадени от вашия Бог, какво ще правим тогава с Изкуплението?