Островът от предишния ден

Смущаваше се от дързостта, към която неговата жар го тласкаше, изливаше нецеломъдрие и угризение в неспокойни стихове, после си казваше, че изисканият мъж може да бъде влюбен като луд, но не като глупак. Съдбата му на любовник щеше да се реши само когато дадеше доказателство за духовитост в Синия салон. Като новак в галантните ритуали бе разбрал, че една скъпоценна се завладява единствено чрез словото. Така че слушаше салонните беседи, в които благородниците се впускаха като в турнир, но не се чувстваше още готов.

Сближаването с ерудитите от студиото Дюпюи му подсказа как началата на новата наука, още непознати в обществото, можеха да се превърнат в метафори на сърдечни пориви. А срещата с господин Д’Игби го вдъхнови за речта, която щеше да го доведе до гибел.

Господин Д’Игби — или така поне го наричаха в Париж — беше англичанин, с когото се бе запознал първо у Дюпюи и после бе срещнал отново в един салон.

Не бяха изминали три петилетия, откакто херцог Дьо Букенкан98 беше показал, че един англичанин може да носи le roman en teste99 и да е способен на възвишени безумства: бяха му казали, че има във Франция кралица красива и горда, и на този блян бе посветил живота си до смърт, живеейки дълго време на кораб, където бе издигнал олтар на любимата. Когато се бе разчуло, че дузина години преди това Д’Игби, и тъкмо по възложение на Букенкан, е водил корсарска война срещу Испания, вселената на скъпоценните го бе намерила за очарователен.

Колкото до обкръжението на братята Дюпюи, то в него англичаните не се ползваха с популярност: отъждествяваха ги с личности като Robertus a Fluctibus, Medicinae Doctor, Eques Auratus u Armiger Oxoniensis100, срещу когото бяха изписани множество пасквили, заклинащи прекомерното му упование в окултните действия на природата. В същото това обкръжение обаче се приемаше обсебен духовник като господин Гафарел101, който, що се отнася до вярване в нечувани чудатости, не отстъпваше на никой британец. От друга страна, Д’Игби се бе показал способен да дискутира с голяма начетеност въпроса за необходимостта от Празното пространство — в кръжец от натурфилософи, гледащи с ужас на всеки, който загатнеше ужас от Празното пространство.

Авторитетът му може и да беше донякъде понакърнен сред онези благороднички, на които бе препоръчал крем за разкрасяване собствено изобретение, причинил мехури на една от дамите, а някой бе измърморил, че година-две преди това обичната му съпруга Венеция направо се споминала вследствие на някаква негова отвара от пепелянки. Но положително се касаеше за злословия на завистници, засегнати от разискванията върху други негови церове против бъбречни камъни на основата на течност от кравешки лайна и диви зайци, разкъсани от хрътки. Подобни разговори не можеха да срещнат горещо приветствие в среди, където за беседите с дамите се подбираха надлежно думи, които да не съдържат срички с макар и смътно неприлично звучене.

Веднъж в един салон Д’Игби бе изрецитирал няколко стиха на някакъв поет от неговите земи:

Душите ни, единство свято,
не се разкъсват в таз раздяла,
а ще се стелят като злато,
ковано тънко до премала.

Те две са, колкото са две
и рамената на пергела —
духът ми в кръг край теб снове,
а ти към мен си се навела.

И все във центъра стоиш,
когато надалеч блуждая,
и пътя ми с лице следиш
до връщането ми накрая.

С теб, твърдо рамо в свят менлив,
намирам дирята си точна;
кръгът ми стана устойчив
и свършва там, където почна.102

Роберто го бе слушал с поглед, вперен в Лилия, която му бе обърнала гръб, и бе решил, че за нея ще бъде навеки другото рамо на пергела и че трябва да научи английски, за да прочете други неща от този поет, който изразяваше така добре неговите трепети. По онова време никому в Париж не би хрумнало да учи един толкова варварски език, но изпращайки Д’Игби до странноприемницата му, Роберто бе разбрал, че той изпитва затруднение да се изразява на добър италиански, макар да беше пътешествал из Полуострова, и се чувства унизен, че не владее достатъчно един език, необходим на всеки образован човек. Бяха решили да се сближат и да се направят един другиго сладкодумни всеки на родната си реч.

Така се бе родило здраво приятелство между Роберто и този мъж, който се бе оказал извор на медицински и природни познания.

98

… херцог Дьо Вукенкан — така французите наричали Бъкингам. — Б.пр.

99

(Porter) le roman en teste (фр.) — да носи романа в главата си, т.е. да витае в облаците. — Б.пр.

100

Robertus a Fluctibus… (лат.) — Робърт с Морските вълни, Доктор по Медицина, Златен Конник и Оксфордски Воин: става дума за Робърт Флъд (1574–1637), английски медик и философ, окултист, розенкройцер. „А Fluctibus“, „с Морските вълни“, е ироничен намек за съчинението му Кратка апология, измиваща и пречистваща — чрез истината като с морски вълни — подозренията и позорните петна, с които братството на Розенкройцерите е опръскано; същевременно е използвано и сходството с името му (Fludd — Fluctibus). — Б.пр.

101

Жак Гафарел (1601–1681) — френски теолог и ерудит (бил е библиотекар на Ришельо), автор на съчинения на френски и латински, предимно в областта на кабалистиката и окултните науки, сред които многократно преиздаваното Нечувани чудатости за талисманната скулптура на персийците, от което е заимствано заглавието на 18 глава. — Б.пр.

102

Джон Дън, „Прощални думи: за забрана на скръбта“. Превод от английски Кристин Димитрова.