Бе имал ужасно детство. Баща му бил замесен в Барутния заговор103 и екзекутиран. По необикновено съвпадение — или може би оправдано следствие от неведоми пориви на душата — Д’Игби щял да посвети живота си на размишлението над друг един прах104. Беше пътешествал много, най-напред осем години из Испания, после три из Италия, където — друго съвпадение — се бе запознал с кармелита наставник на Роберто.
Д’Игби беше също, както повеляваха корсарските му уклони, отличен шпагист и в течение на няколко дни щеше да се забавлява да се фехтува с Роберто. Този ден с тях беше и един мускетар, който бе взел да мери сили с един знаменосец от ротата на кадетите; беше на игра и фехтувачите много внимаваха, но по някое време мускетарят понечи с прекомерен плам да нанесе точното попадение, принуждавайки противника да реагира със сечащ удар, и бе ранен доста лошо в ръката.
Д’Игби веднага го превърза с един от жартиерите му, за да държи затворени вените, но няколко дни по-късно раната заплашваше да гангреняса и хирургът каза, че ръката трябва да се отреже.
Тогава именно Д’Игби предложи услугите си, като обаче предупреди, че биха могли да го сметнат за шарлатанин, и помоли всички да му се доверят. Мускетарят, който вече не знаеше на кой светец да се кланя, отвърна с една испанска поговорка: „Hagase el milagro, y hágalo Mahoma.“105
Д’Игби му поиска тогава парче плат, на което да има кръв от раната, и мускетарят му даде една кърпа, която до предния ден му беше служила за превръзка. Д’Игби накара да му донесат леген с вода, изсипа в него витриолов прах и бързо го разтвори. После натопи превръзката в съдината. Внезапно мускетарят, който междувременно се беше разсеял, потрепера, улавяйки се за ранената ръка; и каза, че паренето отведнъж престанало и дори изпитал усещане за разхлада върху язвата.
— Добре — кимна Д’Игби, — сега остава само да поддържате раната чиста, като я промивате всеки ден с вода и сол, така че да може да приема подходящото влияние. А аз ще излагам легена през деня на прозореца, а нощем в ъгъла край камината, за да бъде все на умерена температура.
Тъй като Роберто приписваше внезапното подобрение на някаква друга причина, Д’Игби със заговорническа усмивка взе превръзката и я изсуши на камината; мускетарят веднага поднови стенанията си, така че се наложи да накваси пак кърпата в разтвора.
Раната на мускетаря оздравя за седмица.
Струва ми се, че в епоха, когато дезинфекциите са били претупвана работа, самият факт на ежедневното промиване на раната вече е бил достатъчна причина за изцеление, но не можем да упрекваме Роберто, че употреби следващите дни да разпитва приятеля си относно това лечение; освен всичко то му напомняше почина на кармелита, който познаваше от детството си. Само че кармелитът беше посипал праха върху оръжието, причинило злината.
— Действително — отвърна Д’Игби — диспутът около unguentum armarium продължава вече от много време, а пръв е заговорил за това великият Парацелз. Някои използват мазен мехлем и смятат, че неговото действие се упражнява по-добре върху оръжието. Но, както разбирате, оръжието, нанесло раната, или кърпата, която я е превързвала, са едно и също нещо, защото препаратът трябва да се приложи там, където има следи от кръвта на ранения. Виждайки, че се обработва оръжието, за да се изцерят последиците от удара, мнозина са мислили за някакво магическо действие, докато моят Симпатиков Прах се основава на операциите на природата!
— Защо Симпатиков Прах?
— И тук името би могло да въведе в заблуждение. Мнозина са говорили за сходство или симпатия, която свързвала нещата помежду им. Агрипа106 казва, че за да разбудим мощта на някое светило, трябва да се отнесем към нещата, които са подобни нему и следователно приемат неговото влияние. И нарича симпатия това взаимно привличане на нещата помежду им. Както с катран, сяра и масло се подготвя дървото да приеме пламъка, така при прилагането на неща, съобразни с операцията и със светилото, една особена благодат прониква материята, предразположена правилно посредством душата на света. За да се повлияе на слънцето, следователно би трябвало да се въздейства върху златото, слънчево по естеството си, и върху онези растения, които се обръщат към слънцето, или които свиват или затварят листата си при заник, за да ги разтворят пак при изгрев, като копривката, божура, жълтеничето. Но това са измишльотини, подобна аналогия не е достатъчна да обясни действията на природата.
Д’Игби посвети Роберто в своята тайна. Всемирът, сиреч сферата на въздуха, е пълен със светлина, а светлината е субстанция материална и телесна — представа, която Роберто прие с готовност, тъй като в студиото Дюпюи беше чувал, че и светлината не е нищо друго освен много фин прах от атоми.
103
104
105
106
Хенрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм (1486–1535) — немски естественик и философ, окултист, автор на