— Очевидно е — казваше Д’Игби, — че светлината, излизайки непрестанно от слънцето и устремявайки се с голяма скорост на всички страни по прави линии, там, където срещне препятствие по пътя си поради противопоставянето на твърди и непрозрачни тела, се отразява ad angulos aequales107 и поема в друга посока, докато не се отклони на друга страна поради срещата с друго твърдо тяло, и така продължава, докато угасне. Както в играта на топка108, когато топката, запратена към стената, отскача от нея към отсрещната стена, а често извършва и пълна обиколка, като се връща на мястото, от което е тръгнала. А какво става, когато светлината падне върху едно тяло? Лъчите отскачат от него, откъсвайки при това атоми, малки частици, както топката може да отнесе със себе си част от прясната мазилка на стената. И тъй като тези атоми са образувани от четирите Елемента, светлината със своята топлина поема лепкавите части и ги отнася надалеч. Нека бъде доказателство това, че ако речете да изсушите влажна кърпа на огъня, ще видите, че лъчите, които кърпата отразява, носят със себе си нещо като водна мъгла. Тези блуждаещи атоми са като конници, възседнали крилати жребци, които скитат из пространството, докато слънцето на заник не им отнеме Пегасите и не ги остави без коне. И тогава те политат вкупом пак към земята, от която произхождат. Но тези явления се получават не само със светлината, а също например и с вятъра, който не е нищо друго освен поток от сходни атоми, привлечени от земните твърди тела…
— И с дима — подсказа Роберто.
— Разбира се. В Лондон добиват огъня от земни въглища, които идат от Шотландия и съдържат голямо количество летлива, силно разяждаща сол; тази сол, носена от дима, се разпръсва във въздуха и руши стените, леглата и мебелите със светъл цвят. Когато една стая се държи затворена няколко месеца, после се намира вътре черен прах, който покрива всяко нещо, както се вижда бял прах в мелниците и в хлебопекарните. А през пролетта всички цветя поникват мазно мръсни.
— Но как е възможно толкова частици да се разпръсват във въздуха, а тялото, което ги изпуска, да не претърпява никакво намаление?
— Намаление може би има, ще установите това, когато изпарявате вода, но при твърдите тела не го забелязваме, както не го забелязваме при мускуса или при други миризливи вещества. Всяко тяло, колкото и малко да е, може винаги да се раздели на нови части, без да се стигне никога до края на неговото деление. Помислете си за тънкостта на частиците, които се отделят от живото тяло и благодарение на които нашите английски кучета, водени от обонянието си, са в състояние да следват дирята на някое животно. Нима лисицата в края на своя бяг ни изглежда по-малка? Е, именно по силата на тези частици се осъществяват явленията на привличане, които някои славят като Действие от Разстояние, а то не е от разстояние и значи не е магия, а идва от постоянното обращение на атоми. Така е с привличането чрез всмукване, като това на водата или на виното посредством сифон, с привличането на желязото от магнита, или с привличането чрез просмукване, както когато потопите памучна лента в съд, пълен с вода, и оставите да виси вън от съда голяма част от нея — тогава виждате как водата прехвърля ръба и покапва по земята. А последното привличане е онова, което става посредством огъня: той привлича заобикалящия го въздух заедно с всичките частици, които се вихрят в него; действайки според природата си, огънят понася със себе си въздуха, който е наоколо му, както водата на реката завлича пръстта от коритото й. И тъй като въздухът е влажен, а огънят — сух, ето че се свързват един с друг. Така че за да заеме мястото на въздуха, отнесен от огъня, трябва от съседство да придойде друг въздух, иначе би възникнала пустота.
— Значи отричате пустотата?
— Ни най-малко. Казвам, че веднага щом се натъкне на такава, природата се стреми да я запълни с атоми — в борба за завладяване на всяка нейна област. Та нали ако не беше така, моят Симпатиков Прах нямаше да действа, както, напротив, ви показа опитът. Огънят предизвиква със своето действие постоянен приток на въздух и божественият Хипократ прочистил от чума цяла провинция, като накарал да запалят навред големи клади. Все така по време на чума се избиват котки, гълъби и други топли животни, които постоянно изпускат духове, за да може въздухът да заеме мястото на духовете, освободени при това изпарение, и да направи така, че чумните атоми да полепнат по перата и козината на тези твари — както хлябът, изваден от пещта, привлича към себе си пяната на бъчвите и променя виното, ако се подържи върху капака на бъчвата. Така става впрочем и ако се изложи на въздуха либра тартарат, подобаващо калциниран и нагрят, който ще даде десет либри хубаво тартарово масло. Лекарят на папа Урбан VIII ми разказа историята на една римска монахиня, която от премногото пости и молитви била тъй сгорещила тялото си, че костите й се били съвсем изсушили. Тази вътрешна топлина привличала наистина въздуха, който придобивал телесност в костите, както прави в тартарата, и излизал на мястото, където се намира отходът на телесните води, значи през пикочния мехур, така че клетата светица давала повече от двеста либри урина за двайсет и четири часа — чудо, което всички приемали като доказателство за нейната святост.
108