Спрях се на онова, което Роберто е научил от Д’Игби, защото откритието е било предопределено да сложи отпечатък върху съдбата му.
Налага се все пак да кажем, за срам на нашия приятел — и той го признава в писмата си, — че бе завладян от цялото това откровение не по причини на природната наука, а пак и все от любов. С други думи, описанието на една вселена, гъмжаща от духове, които се съединяват според влечението си, му се стори алегория на влюбването; и той взе да посещава читални, издирвайки всичко, което можеше да се открие относно оръжейния мехлем, а то по онова време беше вече много; и от много по-много щеше да бъде в подирните години. Подучен от монсиньор Гафарел (на ухо, та да не чуят другите посетители на Дюпюи, които не хващаха твърде вяра на тия работи), четеше Ars Magnesia на Кирхер, Tractatus de magnetica vulnerum curatione на Гоклений, Фракасторо, Discursus de unguento armario на Флъд, Hopolochrisma spongus на Фостър. Градеше се като познавач, за да обърне знанието си в поезия и да може един ден да блесне с красноречие като вестител на всемирната симпатия — там, дето беше постоянно унижаван от чуждото красноречие.
В продължение на много месеци — толкова трябва да беше траяло инатливото му търсене, докато не напредваше и с крачка по пътя на завоеванието — Роберто бе упражнявал своего рода принцип на двойната, дори на множествената истина — идея, която мнозина в Париж смятаха за безразсъдна и благоразумна в същото време. През деня дискутираше върху възможната вечност на материята, а нощя вадеше очите си над съчиненийца, които му обещаваха — макар и под образа на натурална философия — окултни чудеса.
В големите начинания човек трябва да търси не толкова да създава случаите, колкото да се възползва от онези, които му се представят. Една вечер у Артенис, след оживено разискване върху нашумялата Astrée110, Домакинята бе подканила присъстващите да разсъдят какво общо има между любовта и приятелството. Тогава Роберто бе взел думата, отбелязвайки, че принципът на любовта, била тя между приятели или между любовници, не е разнороден с онзи, по който действа Симпатиковият Прах. При първия признак на интерес бе повторил разказите на Д’Игби, прескачайки само историята с уриниращата светица, после се бе увлякъл в темата, забравяйки приятелството и говорейки само за любовта.
— Любовта се подчинява на същите закони като вятъра, а ветровете са пропити винаги с дъха на местата, от които идат, и ако идат от ливади и градини, могат да ухаят на жасмин или на мента, или на розмарин, и така изпълват мореплавателите с жад да достигнат земята, която им отправя толкова обещания. Така и любовните духове опиват ноздрите на влюбеното сърце (нека простим на Роберто тъй несполучливия троп). Възлюбленото сърце е лютня, която изтръгва съзвучен трепет от струните на друга лютня, както звукът на камбаните действа върху повърхността на реките и ручеите, особено нощем, когато в отсъствието на други шумове се поражда във водата същата тръпка, която се е породила във въздуха. С любящото сърце се случва онова, което става с винения камък, който понякога ухае на розова вода, ако е бил оставен да се разтваря на тъмно в някоя изба в сезона на розите, и въздухът, пълен с розови атоми, превръщайки се във вода посредством привличането на тартарата, пропива с ухание винения камък. Безсилна е дори жестокостта на любимата. Когато лозята са в цвят, бъчвата с вино ферментира и изхвърля на повърхността свой бял цвят, който трае, докато не опадат цветовете на лозите. Но любящото сърце е по-непоколебимо от виното: покрие ли се с цвят при цъфтежа на възлюбленото сърце, то отглежда своя кълн и след като изворът пресъхне.
Стори му се, че улавя разнежен поглед на Лилия, и продължи:
— Да любиш е като да правиш Лунна Баня. Лъчите, които идват от луната, са тези на слънцето, отразени към нас. Ако се концентрират лъчите на слънцето с огледало, се увеличава тяхната сгорещителна сила. Ако се концентрират лъчите на луната със сребърно легенче, ще се види, че неговото вдлъбнато дъно отразява лъчите й, разхладителни поради росата, която съдържат. Изглежда безсмислено да се миеш в празно легенче: и все пак се озоваваш с навлажнени ръце, и това е безотказен цяр против брадавици.
— Но, господин Дьо ла Грив — бе подхвърлил някой, — любовта не е лек за брадавици!
— О, положително не — бе се съвзел Роберто, вече неудържим, — ала аз дадох примери, които идват от най-нищожните неща, за да ви напомня как и любовта зависи от един прост прах от частици. Или иначе казано, любовта се подчинява на същите закони, които управляват както подлунните, така и небесните тела111, само че е най-благородното измежду проявленията на тези закони. Любовта се ражда от погледа и от пръв поглед пламва: а какво друго е виждането, ако не приемане на една светлина, отразена от тялото, което се гледа? Виждайки любимото тяло, моето тяло се прониква от неговата най-добра, най-въздушна част, която посредством канала на очите стига право до сърцето. Да любиш от пръв поглед, следователно означава да пиеш духовете от сърцето на любимата. Когато е съчленявал нашето тяло, Великият Архитект на природата е вложил в него вътрешни духове наместо стражи, та те да донасят откритията си на своя генерал, сиреч на въображението, което е все едно стопанинът на телесното семейство. И ако то бъде поразено от някой обект, се случва онова, което става, когато чуем да свирят виоли: ние носим тяхната мелодия в паметта си и я чуваме дори в съня си. Нашето въображение изгражда едно подобие на този обект, което носи сладост на влюбения, макар и да го разкъсва при това, именно защото е само подобие. Оттук произтича, че когато човек е изненадан от видението на притегателното същество, той изменя цвета си, изчервява се и пребледнява, според това дали тези служители, каквито са вътрешните духове, отиват бързо или бавно към обекта, за да се върнат после при въображението. Но тези духове не отиват само в мозъка, а направо в сърцето по големия провод, който увлича от него към мозъка жизнените духове и там те се превръщат в животински духове; пак по този провод въображението изпраща в сърцето част от атомите, които е получило от някой външен обект. Тъкмо тези атоми предизвикват кипежа на жизнените духове, които понякога разширяват сърцето, а понякога причиняват секването му.
110
111