Понечи да отговори на първото запитване, но трябваше не след дълго да съобрази, че кардиналът привидно задаваше въпрос, а всъщност заявяваше — предпоставяйки, че във всеки случай неговият събеседник може единствено да се съгласява.
— Роберто дьо ла Грив — потвърди наистина кардиналът, — от синьорите Поцо ди Сан Патрицио. Познаваме замъка, както познаваме добре Монферато. Тъй плодородно, че би могло да е Франция. Вашият баща се би с чест в дните на Казале и ни бе по-лоялен от другите ви съотечественици. — Казваше ни, сякаш по онова време самият той е бил вече рожба на Краля на Франция. — Вие също сте се държали храбро тогава, ни бе съобщено. Не мислите ли, че толкова повече следва да сме по бащински огорчени, задето като гост на това кралство не сте съблюдавали дълга на госта? Не знаехте ли, че в това кралство законите се прилагат в еднаква мяра както към поданиците, така и към гостите? Естествено, естествено няма да забравим, че благородникът е винаги благородник, каквото и престъпление да е извършил: ще се ползвате със същите облаги, които бяха дадени на Сен-Мар113, чиято памет не изглежда да буди у вас дължимото омерзение. Ще умрете и вие от секира, а не от въже.
Роберто не можеше да е в неведение по събитието, за което цяла Франция говореше. Маркиз Дьо Сен-Мар се бе помъчил да убеди краля да отстрани Ришельо, а Ришельо го бе убедил, че Сен-Мар съзаклятничи срещу кралството. В Лион осъденият се бе опитал да се държи с дръзко достойнство пред лицето на палача, но той се бе поругал с шията му по начин тъй недостоен, че възмутената тълпа се бе поругала с него.
Тъй като Роберто ужасен понечваше да заговори, кардиналът го възпря с движение на ръката:
— Хайде, Сан Патрицио — каза, и Роберто се догади, че използва това име, за да му напомни, че е чужденец; а, от друга страна, му говореше на френски, докато би могъл да му говори на италиански. — Поддали сте се на пороците на този град и тази страна. Както има обичай да казва Негово Високопреосвещенство Кардиналът, присъщата лековатост на французите ги кара да желаят промяна поради досадата, която изпитват от настоящите неща. Някои от тези лековати благородници, които Кралят се погрижи да облекчи и от главите им, са ви прелъстили с размирните си кроежи. Вашият случай е такъв, че няма да додее на никой съд. Държавите, чието запазване трябва да ни бъде крайно скъпо, биха рухвали бързо, ако що се отнася до престъпления, насочени към тяхното подриване, се изискваха доказателства, ясни колкото тези, които се изискват при обикновените случаи. Преди две вечери сте бил забелязан да разговаряте с приятели на Сен-Мар, които са изказали още веднъж умисли за държавна измяна. На оногова, който ви е видял сред тях, може да се вярва, тъй като се е внедрил там по наше поръчение. И това стига. Хайде — избърза отегчено, — не сме ви извикали тук, за да слушаме уверения в невинност, така че успокойте се и слушайте.
Роберто не се успокои, но си извади някои заключения: в същия момент, в който Лилия докосваше ръката му, той биваше видян другаде да съзаклятничи срещу държавата. Мазарен беше така убеден в това, че идеята ставаше факт. Навсякъде се шушукаше, че гневът на Ришельо още не се е уталожил, и мнозина се страхуваха да не бъдат избрани за ново назидание. Както и да беше избран, Роберто беше във всеки случай изгубен.
Роберто би могъл да размисли над факта, че често, а не само две вечери преди това, се бе поспирал за разговор на излизане от салона Рамбуйе; че не беше невъзможно сред тези събеседници да е имало някой близък приятел на Сен-Мар; че ако Мазарен по някаква своя причина искаше да го погуби, би му било достатъчно да изтълкува лукаво която и да е фраза, донесена от някой шпионин… Но, естествено, размишленията на Роберто бяха други и потвърждаваха страховете му: някой бе взел участие в бунтовническо събрание, разнасяйки и неговото лице, и неговото име.
Едно основание в повече да не прави опити за защита. Необяснима оставаше за него само причината, поради която — щом като беше вече осъден — кардиналът си даваше труда да го уведомява за участта му. Той не беше адресатът на никакво послание, а логогрифът, самата гатанка, която други, още в съмнение относно решението на краля, трябваше да разгадаят. Зачака в мълчание някакво обяснение.
— Виждате ли, Сан Патрицио, ако не бяхме облечени в църковния сан, с който папата — и желанието на Краля — ни удостоиха преди година, бихме казали, че Провидението е водило вашето неблагоразумие. Отдавна ви наблюдавахме и се питахме как бихме могли да ви поискаме една услуга, която нямахте никакво задължение да ни оказвате. Приехме вашата погрешна стъпка отпреди три вечери като необикновен дар от Небето. Сега можете да ни бъдете длъжник и нашето положение се променя, да не говорим за вашето.
113
Анри Коафие дьо Рюзе д’Ефиа, маркиз дьо Сен-Мар (1620–1642) — фаворит на Луи XIII. Организирал заговор срещу Ришельо, бил арестуван по заповед на краля, съден и обезглавен заедно със своя приятел и съучастник Дьо Ту. Историята му е вдъхновила романа на А. дьо Вини Сен-Мар и едноименната опера на Гуно. — Б.пр.