— Длъжник?
— За живота си. Естествено, не е в наша власт да ви простим, но е наше право да се намесим. Да кажем, че бихте могли да се изплъзнете от суровостта на закона с бягство. Мине ли година или повече, паметта на свидетеля положително ще се е объркала и той ще може да се закълне, без да хвърли петно върху честта си, че мъжът отпреди три вечери не сте били вие; и би могло да се изясни, че по това време сте играли другаде табла с капитан Дьо Бар. Тогава — не решаваме, внимавайте, предполагаме, а би могло да се случи и обратното, но да се надяваме, че виждаме вярно — ще ви бъде отдадена пълна справедливост и безусловна свобода. Седнете, моля — каза. — Възнамерявам да ви предложа една мисия.
Роберто седна.
— Мисия ли?
— И то деликатна. В хода на която, не го крием от вас, ще имате някой и друг случай да изгубите живота си. Но това е договорка: измъквате се от сигурния палач и ви се оставят много възможности да се върнете читав, ако проявявате съобразителност. Да кажем, една година премеждия в замяна на цял един живот.
— Ваше Високопреосвещенство — отвори уста Роберто, който виждаше поне да се разсейва образът на палача, — доколкото разбирам, е излишно да се кълна, в честта си или в Кръста, че…
— Бихме били лишени от християнско милосърдие, ако изключехме напълно вие да сте невинен, а ние — жертва на недоразумение. Но недоразумението би било в такова съгласие с нашите проекти, та не бихме видели причина да го изобличаваме. Няма да поискате впрочем да внушите, че ви предлагаме нечиста сделка, като да казваме: или невинен под секирата, или признал се, и лъжовно, за виновен — на нашите услуги…
— Далеч от мен такъв непочтителен помисъл, Ваше Високопреосвещенство.
— Е, значи, предлагаме ви известен възможен риск, но сигурна слава. Ще ви кажем как така сме спрели поглед на вас, без преди това да ни е било известно вашето присъствие в Париж. Градът, видите ли, одумва щедро онова, което става в салоните. Цял Париж шумя преди време около една вечер, когато сте блеснали в очите на много дами. Цял Париж, не се изчервявайте. Загатваме за онази вечер, когато сте изложили с увлечение достойнствата на някакъв прах, наречен Симпатиков, и по начин такъв (нали така се казва в онези среди?), че ирониите да придават на темата сочност, парономазиите — грациозност, сентенциите — тържественост, хиперболите — богатство, сравненията — картинност…
— О, Ваше Високопреосвещенство, излагах неща, научени…
— Възхищавам се на скромността, но, изглежда, сте показали добро познаване на някои природни тайни. Е, нужен ми е човек също толкова знаещ, който да не е французин и който, без да злепоставя короната, да може да се промъкне на един кораб, потеглящ от Амстердам, с намерението да открие една нова тайна, по някакъв начин свързана с използването на онзи прах.
Възпря още едно възражение на Роберто:
— Не се бойте, потребно ни е да сте съвсем наясно какво търсим, та да можете да тълкувате и най-мъглявите знаци. Искаме ви добре изучен по въпроса, след като ви виждаме вече тъй разположен да ни угодите. Ще имате талантлив учител, не се оставяйте да ви заблуди младостта му.
Протегна ръка и подръпна един шнур. Не се чу никакъв звук, но от жеста трябва да бе отекнал някъде звънец или друг сигнал. Поне така заключи Роберто — в епоха, когато величията още си деряха гърлата да викат слугите колкото им глас държи.
Наистина не след дълго влезе чинно един младеж, който изглеждаше на малко повече от двайсет години.
— Добре дошли, Колбер, това е лицето, за което ви говорихме днес — каза му Мазарен, после се обърна към Роберто: — Колбер, който навлиза обещаващо в тайните на управлението на държавата, обмисля отдавна един проблем, който е твърде присърце на Кардинал Ришельо, а следователно и на мен. Може би знаете, Сан Патрицио, че преди Кардиналът да поеме кормилото на този голям кораб, на който Луи XIII е капитанът, френската флота беше нищо в сравнение с тази на нашите врагове, и във война, и в мир. Сега можем да се гордеем с нашите корабостроителници, с Източния флот, както и със Западния, и сигурно ще си спомните с какъв успех преди не повече от шест месеца маркиз Дьо Брезе можа да строи срещу Барселона четирийсет и четири галеона, четиринайсет галери и не помня вече колко други кораби. Укрепихме завоеванията си в Нова Франция114, осигурихме си владението на Мартиника и Гуаделупа и на много от онези Острови на Перу, както обича да казва Кардиналът. Започнахме да основаваме търговски компании, макар и още не с пълен успех, но, за жалост, в Обединените Провинции, Англия, Португалия и Испания няма благородническа фамилия, която да не е изпратила едного от своите да търси щастието си по море; уви, във Франция не е така. Доказателството е, че знаем може би достатъчно за Новия Свят, но малко за Най-Новия. Колбер, покажете на нашия приятел как се явява още празна от земи другата част на този глобус.