Младежът завъртя глобуса и Мазарен се усмихна печално:
— Уви, тази водна шир е празна не по причина на една природа мащеха; празна е, защото ние знаем твърде малко за нейната щедрост. И все пак след откриването на западен път за Молукските острови е поставена на карта именно обширната неизследвана зона между западните брегове на американския континент и последните източни разклонения на Азия. Говоря за океана, наречен Тихи, както са пожелали да го назоват португалците, в който положително се простира Непознатата Южна Земя; от нея са известни няколко острова и тук-там неясни брегове, но достатъчно, та да се знае като хранителка на приказни богатства. Из тези води кръстосват сега и отдавна много авантюристи, които не говорят на нашия език. Нашият приятел Колбер — и не мисля, че е само по младежка приумица — лелее идеята за френско присъствие из тези морета. Още повече, че според нас първият, който е стъпил на някаква Южна Земя, е бил един французин, господин Дьо Гонвил, и то шестнайсет години преди начинанието на Магелан. И все пак този заслужил благородник ли, духовник ли или какъвто там е бил, е пропуснал да отбележи върху картите мястото, до което е стигнал. Можем ли да си помислим, че един славен французин е бил тъй нехаен? С положителност не; работата е там, че в онези далечни времена не е знаел как да разреши напълно един проблем. Но този проблем, и ще се изненадате да научите кой, си остава загадка и за нас.
Направи пауза и Роберто разбра, че след като и кардиналът, и Колбер знаеха ако не решението, то поне името на загадката, паузата беше единствено в негова чест. Намери за добре да изиграе ролята на омаяния зрител и попита:
— И каква е загадката, за Бога?
Мазарен погледна съучастнически Колбер и каза:
— Това е загадката на дължините.
Колбер кимна дълбокомислено.
— За разрешаването на проблема с el Punto Fijo — продължи кардиналът — още преди седемдесет години Филип II Испански е предлагал цяло състояние; по-късно Филип III обещаваше шест хиляди дуката вечна рента и две хиляди пожизнена издръжка, а холандските Генерални щати — трийсет хиляди флорина. И ние не сме се скъпили на парични помощи за бележити астрономи… Впрочем, Колбер, онзи доктор Морен115, вече осем години го държим в очакване…
— Ваше Високопреосвещенство, вие сам изказвате убеденост, че това с лунния паралакс е химера…
— Да, но за да подкрепи своята от съмнителна по-съмнителна хипотеза, той действено е проучил и разкритикувал другите. Да го включим в новия проект, би могъл да попросвети господин Ди Сан Патрицио. Нека му се отпусне пенсия, нищо не поощрява добрите наклонности така, както парите. Ако идеята му съдържа зрънце истина, ще намерим начин да си осигурим и по-добро, и в същото време няма да допуснем той, чувствайки се изоставен в родината, да отстъпи пред настояванията на холандците. Струва ми се, че тъкмо холандците, виждайки, че испанците се колебаят, са започнали да преговарят с онзи Галилей; и ние бихме сторили добре да не оставаме настрана от тази работа…
— Ваше Високопреосвещенство — каза Колбер колебливо, — благоволете да си припомните, че Галилей умря в началото на тази година…
— Наистина ли? Да молим Бога да бъде щастлив, повече, отколкото му се удаде приживе.
— Така или иначе и неговото решение изглеждаше задълго окончателно, ала не е…
— Сполучливо ни изпреварихте, Колбер. Но да предположим, че и решението на Морен не струва пукната пара. Е добре, въпреки това да го подкрепим, да раздухаме отново дискусията около неговите идеи, да подбудим любопитството на холандците: да направим така, че да се поддаде на изкушението, и за някое време ще сме пратили противниците по лъжлива следа. Ще са били във всеки случай добре похарчени пари. Но за това се каза достатъчно. Продължете, моля ви, та докато Сан Патрицио научава, да научавам и аз.
— Ваше Високопреосвещенство ме е научил на всичко, което зная — рече Колбер, като се изчерви, — но вашата доброта ме насърчава да започна.
С тези думи трябва да се бе почувствал вече на приятелска територия: вдигна глава, която бе държал все сведена, и пристъпи свободно към глобуса.
115
Жан Морен (?-1663) — френски астролог, предложил метод за определяне на географските дължини чрез лунни наблюдения; след дълго разглеждане проектът му бил отхвърлен като неосъществим от създадената от Ришельо комисия от учени. Заглавието на тази глава е заимствано от съчинението на Морен