— Господа, в океана — където дори и да се срещне земя, не се знае коя е, а ако се отива към известна земя, се броди в течение на много дни из водната шир — мореплавателят няма други ориентири освен звездите. С помощта на уреди, прославили още древните астрономи, той определя височината на звездата над хоризонта, оттук извежда разстоянието от Зенита и знаейки деклинацията116 й, тъй като зенитното разстояние плюс или минус деклинацията дава ширината, разбира в същия миг на кой паралел се намира, сиреч колко на север или на юг от дадена известна точка. Струва ми се ясно.
— Понятно и за дете — каза Мазарен.
— Би следвало да се смята — продължи Колбер, — че по подобен начин той може да определи и колко на изток или на запад е от същата точка, сиреч на каква дължина, или с други думи на кой меридиан. Както казва Сакробоско117, меридианът е кръг, който минава през полюсите на нашия свят и до зенита над главата ни. Нарича се меридиан, защото където и да се намира човек, и по което и да било време на годината, когато слънцето достигне до неговия меридиан, там е за този човек пладне118. Уви, по някаква мистерия на природата всяко средство, изнамирано за определяне на дължината, се е оказвало винаги измамливо. Какво значение има, би попитал непосветеният. Голямо.
Придобиваше увереност; завъртя глобуса, сочейки очертанията на Европа:
— Около петнайсет меридианни градуса делят Париж от Прага, малко повече от двайсет — Париж от Канарските острови. Какво бихте казали за предводителя на една сухопътна войска, който вярва, че се сражава на Бяла гора, а вместо да избива протестанти, коли докторите от Сорбоната на хълма Сент-Жьонвиев119?
Мазарен се усмихна, вдигайки ръце пред себе си, сякаш в изказ на пожелание подобни неща да се случват само на верния меридиан.
— Но драмата е — продължи Колбер, — че грешки от такава величина се правят със средствата, които още използваме за определяне на дължините. И така се случва онова, което се случило преди почти век на онзи испанец Менданя120, който открил Соломоновите острови — страна, благословена от небето с плодовете на земята и подземното злато. Този Менданя определил местоположението на сушата, която бил открил, и се върнал в родината си да оповести събитието; за по-малко от двайсет години му били приготвени четири кораба, за да отплава отново нататък и да установи окончателно господството на техни католически величества, както се казва там; и какво се случило? Менданя не могъл повече да намери онази земя. Холандците не останали със скръстени ръце, в началото на този век учредили тяхната Индийска компания, основали в Азия град Батавия121 като изходна точка за много експедиции на изток и достигнали една Нова Холандия122, а други земи вероятно на изток от Соломоновите острови открили междувременно английските пирати, на които Дворът на Свети Иаков123 не се колебал да присъжда благороднически титли. От Соломоновите острови обаче никой повече не открил и следа, така че е разбираемо защо мнозина вече са склонни да ги смятат за легенда. Но легендарни или не, Менданя все пак ги е достигнал, само че е определил подобаващо ширината, ала неподобаващо дължината. А дори и с Божията помощ да я е определил по вярному, то другите мореплаватели, които са търсили тази дължина (и той самият при второто си плаване), не са знаели с яснота каква е била пък тяхната. А ако и да знаем къде е Париж, не можем ли да определим дали сме в Испания или сред персийците, виждате добре, господине, че бихме се движили като слепци, които водят други слепци.
— Наистина — осмели се да вметне Роберто, — трудно ми е да повярвам, след всичко, което съм чувал за напредъка на знанието през този наш век, че все още знаем тъй малко.
— Няма да ви изреждам предлаганите методи, господине, от онзи, който се основава на лунните затъмнения, та до онзи, който отчита отклоненията на магнитната стрелка и над който се блъска до неотдавна нашият Льо Телие, да не говорим за метода с лока, за който даде толкова уверения нашият Шамплен124… Всички те се оказаха незадоволителни и ще бъдат такива, докато Франция не се сдобие с обсерватория, в която да подлага на проверка разните хипотези. Разбира се, сигурно средство би имало: да се носи на борда часовник, който да държи часа на парижкия меридиан, да се определи в морето местното време и да се изведе от разликата отстоянието в дължина. Това е кълбото, на което живеем, и можете да видите как мъдростта на древните го е подразделила на триста и шейсет градуса по дължина, започвайки обикновено броенето от меридиана, който пресича Железния остров от Канарските острови. В своя небесен ход слънцето (а дали се движи то, или, както се твърди днес, земята, не е важно в случая) изминава за един час петнайсет градуса дължина, и когато в Париж е — както в този момент — полунощ, на сто и осемдесет меридианни деления от Париж е пладне. Така че стига да знаете с положителност, че в Париж часовниците показват, да речем, пладне, определяте, че на мястото, където се намирате, е шест сутринта, изчислявате часовата разлика, превръщате всеки час в петнайсет градуса и разбирате, че сте на деветдесет градуса от Париж, а това значи горе-долу тук — завъртя глобуса и посочи една точка на американския континент. — Но ако не съставлява трудност да се установи часът на мястото на измерването, то е твърде трудно да се държи на борда часовник, който да продължава да показва верния час след месеци плаване с кораб, подмятан от ветровете, чието движение навежда към грешка дори най-изобретателните измежду модерните инструменти, та какво остава за пясъчните и водните часовници, които, за да работят добре, трябва да почиват върху неподвижна плоскост. Кардиналът го прекъсна:
116
Деклинация — ъгловото разстояние (разстоянието, измерено чрез ъгъла спрямо точката на наблюдение) на небесното тяло от небесния екватор (окръжността, в която равнината на земния екватор пресича небесната сфера). — Б.пр.
117
Сакробоско (Йоан де, 1190?-1256) — по-известният новолатински превод на името на английския астроном Джон от Холивуд (днес Халифакс, Йоркшир), автор на едно от най-разпространените тогава съчинения по астрономия, Сферата (или
118
119
120
Алваро Менданя де Нейра (1541–1595) — испански мореплавател, осъществил две плавания на запад от Перу; открил повечето от големите Соломонови острови (без о. Бугънвил). — Б.пр.
122
Нова Холандия — днешна Австралия, наречена така, защото всички по-големи открития по нейните брегове през XVII в. били направени от холандски мореплаватели; едва през 1814 континентът приел сегашното си име в памет на търсената в продължение на столетия Terra Australie Incognita, Непозната южна земя. — Б.пр.
123
124
Самюел дьо Шамплен (1567–1635) — френски географ, хидрограф и мореплавател, колонизатор на територията на днешна Канада. — Б.пр.