сковали ямата на всяко зло,
и ако Вечността, баща на всичко,
пак пусне със помръдване едничко
Змията хваната47 и дигне тя чело —
е тях на съдбата нишките сплетете
и царството свободно пак върнете!
Да носиш болка, сякаш непомерна,
да простиш злоба, от нощта по-черна,
да устоиш на неприятел всемогъщ,
да се надяваш и самата ти надежда
да бликне туй, в което тя се вглежда,
да любиш, да си все един и същ —
това, Титане, вечно ще остава
и свобода, и хубост величава,
че то едничко е Живот, Победа, Слава!…
1819
47
„…и ако Вечността, баща на всичко, пак пусне със помръдване едничко Змията хваната…“ — Любопитно е, че при целия мажорен тон на финала Шели допуска възможността и след победата на свободата тиранията отново да надигне глава и призовава победилото човечество да пази своето бъдеще.