над моя мил, обичан край,
да черни ведрото небе,
където любовта ми бе,
и непреклонната глава в безсънна мъка да се
мята,
докато ти царуваш още горе в небесата!
Но ти, ти, който си и бог, и цар, пропил
с душата си тоз свят на скръб и мрак,
и всички същества във ужас си превил
да ти се кланят — ти, всепобеждаващ враг,
бъди проклет! И моят вик
в теб да се впива всеки миг,
да те обвий безкрайността,
агонията ти да бъде тя!
Венец от мъка да е твойта страшна сила,
духа ти като вряло злато да е обгорила!
И нека с туй проклятие да трупаш зли дела,
прокълнат да се чувстваш, щом зърнеш
доброта!
Като вселената да бъде без предел
и твоята самоизмъчваща се самота!
Чудовище с безкрайна власт,
ще дойде и за тебе час
най-после твоето сърце
пред нас да лъсне, както е,
след толкова безплодни престъпления
през целия всемир да рухнеш ти в презрение!
ПРОМЕТЕЙ
Това ли бяха думите ми, майко?
ЗЕМЯТА
Да, те бяха!
ПРОМЕТЕЙ
За тях аз жаля. Празни са словата ми!
И колко сляпа мъката била е!
Не искам аз да страда никой никога!
ЗЕМЯТА
Горко, горко на всички нас,
срази те Юпитер накрая!
Вода и суша, заридайте,
и аз със вас ще заридая!
Плачете всички! В тоя скръбен ден
Титанът ни лежи съборен, победен!
ПЪРВО ЕХО
Лежи съборен, победен?
ВТОРО ЕХО
Съборен, победен!
ЙОНА
Не се плашете, туй е мигновена тръпка,
непобедим е гордият Титан!
Но вижте там, над бездната лазурна,
пристига някой във лъчи облян:
сандалите си с люспи златни везал!
Блести под него цялата земя!
В ръка изопнал е мъничък жезъл,
опасан от змия!
ПАНТЕЯ
Меркурий туй е, пратеник на Юпитер!
ЙОНА
А другите кои са подир него,
с коси на хидри и криле-стомана,
които той назад намръщен блъска,
безброен рояк, закрещял в закана?
ПАНТЕЯ
Това са яростните хрътки-сприи
на Всемогъщия, и той ги храни
със кръв и стонове, когато на небето
като ездач връз облаци застане!
ЙОНА
Не са ли стигнали телата мъртви,
та нови жертви са дошли да дирят?
ПАНТЕЯ
Титанът ми изглежда несломим,
тъй както всякога!
ПЪРВИ БЯС
Надушвам прясна кръв
ВТОРИ БЯС
В очите искам да го видя аз!
ТРЕТИ БЯС
Надеждата да го измъчвам ми мирише,
тъй както купище от трупове след битка
на лешояда гладен!
ПЪРВИ БЯС
Само смей
да ни задържаш, Пратенико! Хрътки
на ада, радвайте се! Що ли, ако скоро
синът на Майя10 сам ни стане плячка?
Кой дълго би могъл да угоди
на Всемогъщия?
МЕРКУРИЙ
Назад, гадини!
Назад към вашите железни кули,
да вийте там сред огнени потоци
без хапка във устата! Ще повикам
аз други бесове наместо вас!
Вдигни се, Герион11! Ела, Горгона12,
Химера13, Сфинксе14, най-изтънчен демон,
донесъл чак от небесата в Тива
отровно вино — неестествена любов
и неестествена омраза!
ПЪРВИ БЯС
Милост! Милост!
Тъй ни се иска плът, че ще умрем!
Назад недей ни връща!
МЕРКУРИЙ
Стойте мирни
тогава и гласът ви да не чувам!
Дошъл съм тук, Страдалецо ужасен,
със нежелание, с голямо нежелание!
Баща ми, най-великият, ме праща
да те измъча с новата му мъст!
Уви! Аз жаля те и себе си намразвам,
че няма друго що да сторя! Твоят
извърнат взор в очите ми се врязва
и цялото небе превръща в ад;
а гледката на изтерзаното ти тяло
преследва ме и деня, и нощя,
един усмихнат упрек! Ти си мъдър,
добър и твърд, но всуе тъй упорстваш
самичък във борба срещу Всесилния!
И тези вечни и блестящи лампи,
които мерят горе на небето
безкрайните години уморени —
не са ли те за теб сега поука,
спасение и изход да не чакаш?
Сега мъчителят ти е въоръжен
с мощта на невъобразими болки,
10
„…синът на Майя…“ — Майя е майката на Меркурий, дъщеря на Атлас и една от многобройните любими на Юпитер.
12
„Ела, Горгона …“ — Медуза Горгона — прочуто в гръцката митология чудовище. Някога то е било красиво младо момиче с великолепна коса, което се осмелило да се сравнява с Атина Палада. Оскърбената богиня си отмъстила сурово, като превърнала къдриците й в плетеници от съскащи змии и придала такъв страшен израз на лицето й, че всеки, който я виждал, се вкаменявал на място.
13
Химера — друго митологическо чудовище. Според легендата предната част на тялото му е била съчетание на лъв с коза, а задната приличала на дракон.
14
„…Сфинксе, най-изтънчен демон, донесъл чак от небесата в Тива отровно вино — неестествена любов и неестествена омраза…“ — Целият този пасаж е свързан с прочутата легенда за Едип. Царят на Тива, Лай, бива предупреден от оракула, че синът му ще го убие и ще вземе престола му. Затова той дава момчето на един овчар със заповед да го погуби. Овчарят се смилява и отнася малкия в Коринт, където той отраства под името Едип. Вече силен и едър юноша, Едип случайно среща на пътя баща си, който отива към Делфи. Двамата не се познават. Помежду им избухва свада и Едип го убива. Скоро след това край Тива се заселва едно чудовище, наречено Сфинкс, с тяло на лъв, а гърди и глава на жена. То стояло на една скала до пътя и задавало на минаващите една гатанка. Който не можел да отговори, губел живота си. Едип смело се явява пред Сфинкса, решава гатанката и отчаяното чудовище се хвърля в бездната. Благодарните тиванци го правят свой цар и му дават за жена овдовялата царица, предишна съпруга на Лай, Йокаста. Така Едип не само убива баща си, но и става мъж на майка си — и това е „неестествената любов“ и „неестествената омраза“, за които споменава поетът.