Трябва още утре да каже на Андрей, новия помощник, да се погрижи за посрещането на гостите, ако все пак има такива. Нека купи хубав алкохол и да отиде в ресторант „Прага“ за готови мезета. Трябва да се запаси с такива продукти, които няма да се развалят, ако след седмица няма кой да ги изяде. Нищо, ако не дойдат гости — дори няма да се разсърди. За времето, откакто е в инвалидната количка, много се промени възприятието му на живота. Не бива да се сърди на хората, че избягват да общуват с инвалид. Не бива да иска да му идват гости — наблизо няма метро, нито автобусни линии, Соловьов може да бъде посетен лесно само от хора с коли. Пък и за такова посещение се иска време…
Господи, но защо му е толкова страшно нощем?
А младежите продължаваха да изчезват. От миналия септември — девет момчета на възраст от четиринайсет до двайсет години. Естествено, не само те бяха изчезнали. Имаше много повече заявления от роднини: „синът ми излезе и не се върна“. Но деветимата заемаха особено място. Отличаваха се от останалите изчезнали по това, че бяха намерени. Но вече мъртви. И още нещо: и деветимата юноши учудващо си приличаха — мургави, чернокоси, семитски тип, с големи тъмни очи. Същински родни братя. И причината за смъртта им бе една и съща — свръхдоза наркотици. Според заключението на съдебните медици състоянието на ануса свидетелстваше, че юношите са водили активен хомосексуален полов живот. Няма нищо необикновено, че юноша, който злоупотребява с наркотици, умира от свръхдоза. Непрекъснато се случва. И често наркотиците са в тясна връзка със сексуалните контакти. Но външността…
После се появи една тъничка нишка, съвсем тъничка и въобще не беше ясно дали е от същото кълбо. Служител от КАТ се опитвал да спре синя волга за превишена скорост на един от проспектите, които свързват центъра на Москва с южните предградия. Шофьорът не спрял на сигнала и сержантът съобщил за нарушителя на следващия пост. Но колата не минала оттам. Сержантът, който внимателно четял служебните бюлетини и мечтаел за кариера на велико ченге, забелязал, че заедно с шофьора в колата седи и чернокосо момче, затова помислил малко и съобщил на „Петровка“1. Когато става ясно, че синята волга не е минавала край втория пост, в съответния район на Москва започва издирване. Колата бива намерена доста бързо — стояла си тъжна и печална, а собственикът й в това време обикалял кабинетите на милицията в Северозападния окръг и молел да се издири колата му, открадната същия ден следобед. Най-близо до мястото, където била намерена волгата, е районът с романтичното име „Мечта“, застроен с вили. Това бе единствената сламка в неясното дело за изчезващите смугли чернокоси момчета и юноши. След няколко дни се появи поредното заявление от родителите на момче, излязло от къщи, без да се върне. Тогава показаха на сержанта от КАТ снимката му, но я показаха по всички правила, сред няколко други, също на тъмнокоси мургави юноши.
— Не — призна честно сержантът, след като петнадесетина минути се взира в снимките, — типажът е същият, но не мога да кажа конкретно. Колата се движеше с голяма скорост. Добре, че имам отлично зрение, поне забелязах момчето, но не можах да разгледам детайлно лицето.
Но все пак ефимерната връзка на изчезващите момчета с вилите в южната част на Москва бе за предпочитане, отколкото съвсем нищо. И започна наблюдението на жителите в „Мечта“. Двайсет двуетажни тухлени къщички. Двайсет семейства.