Той пак изгаси лампата и се загърна в одеялото. Досрамя го от себе си. Господи, като дете е, страх го е от всеки шум. Не бива така. Нали реши веднъж завинаги, че няма от какво да се страхува, вкъщи няма нищо ценно, няма да дойдат крадци. Просто не е прилично да бъде такъв пъзльо. Трябва да се овладее.
Противно на очакванията си, Соловьов се събуди в прекрасно разположение на духа. Слънцето светеше в прозореца, изобщо — днес имаше рожден ден. И не му пука, че е инвалид. Днес е празник и ще прекара деня като празник.
Соловьов реши да не става, преди да дойде масажистът, все едно, ще трябва да се съблича и да ляга. Масажистът се появи точно в десет, както бе обещал, и след четирийсет минути Владимир Александрович почувства как кожата му пари приятно и отслабналите мускули на гърба се наливат със сила. След масажа си взе вана, изми си косата, избръсна се, облече сивата копринена риза с хубавия тъмносив пуловер и отиде да закусва.
В очите му веднага се наби огромният букет в средата на масата. Андрей сияеше и Соловьов видя в ръцете му обемист луксозен пакет.
— Честит рожден ден, Владимир Александрович! — започна тържествено помощникът и подаде подаръка. — Поздравявам ви и ви желая всичко най-хубаво, препоръчвам ви да прекарате днешния ден така, че цялата година да ви е приятно да си спомняте.
Изведнъж Соловьов се развесели, стана му леко и радостно, нощните страхове бяха забравени и изчезнаха — както му се стори — завинаги. Добре е, че Андрей споделя настроението му и също е готов да създаде празник.
Той разряза ловко пакета и едва не ахна от изумление. Прелестен пейзаж, стилизиран в духа на традиционното японско изкуство. Соловьов никога не се бе смятал познавач на живописта, оценявайки картините само по личното си впечатление от тях. А тази му хареса от пръв поглед. Просто се влюби в нея.
— Благодаря, Андрей — рече топло той. — Много ви благодаря. Прекрасен подарък и прекрасна картина. Как мислите, къде е най-подходящото й място? Иска ми се да я сложа в кабинета, там прекарвам повечето време и ще ми е приятно да я гледам.
— Разбрано — кимна Андрей. — След закуска ще окачим картината във вашия кабинет. А сега — сюрприз.
— Още един? — смая се Соловьов.
— Понеже вече е единайсет и половина, закуската няма да е лека, както обикновено, днес ще имаме пълноценен европейски лънч2.
С тези думи помощникът извади от фурната огромна пица и я стовари на масата. Боже, та това е любимата му „Quatro staggione“ — „Четирите годишни времена“. Как е познал?
— Първо италианска салата „Цезар“ с домати и кашкавал, после пицата, след това кафе с щрудел. И всичко това спокойно, с чувство. Ще се наслаждаваме на удоволствието поне час.
— Съгласен съм — кимна Соловьов, като внезапно почувства, че апетитът му наистина се развихря.
Какво забавно момче! Как уцели точно и настроението, и вкусовете му. Соловьов наистина обичаше италианската кухня, сигурно грижовните издатели от „Шерхан“ са предупредили Андрей. Отдавна, още в началото на тяхното сътрудничество, ходиха на екскурзия из италиански градове. Соловьов бе с жена си Светлана, Кирил Есипов — с гаджето си, Гриша Автаев — със сина си. Колко славно прекараха! И колко е трогателно, че са се погрижили да разкажат на новия помощник колкото се може повече за него. Все пак момчетата от „Шерхан“ си ги бива. Умеят да ценят висококвалифицирания труд.
Салатата бе приготвена по всички правила, което още веднъж го изненада приятно.
— Сам ли направихте салатата? — попита Соловьов и си сложи втора порция.
— Разбира се. По готварската книга. Нещо да не съм объркал?
— Не, не, всичко е отлично. Превъзходна салата. Ами лицата?
— Пицата е от ресторанта. Не съм специалист по тестото. Владимир Александрович, сутринта се обади Есипов, пита по кое време е удобно да ги приемете. Осмелих се да кажа, че след пет — по всяко време. Но ако имате възражения, ще им се обадя.
— Нямам възражения. Нека дойдат след пет. Никой друг ли не е звънял?
— Никой.
Соловьов за миг се натъжи. Беше време, когато на рождения му ден от сутринта телефонът се скъсваше да звъни. Обаждаха се да го поздравят, искаха му разрешение да доведат със себе си приятел или приятелка. А сега…
Той пропъди тъжните мисли. Всичко е наред, Соловьов, не се разкисвай, хората не обичат нещастието, не ги вини. По-добре си спомни на колко души позвъни миналата година, за да ги поздравиш? Ти се премести, смени си телефона, макар че в старото жилище остана Игор, малка е надеждата, че ще си направи труда да съобщава новите ти координати на хората, които те търсят. Там при него купонът не свършва и на телефона се обажда всеки, когото не го мързи. Просто казват: „Не живее вече тук“, и толкоз.