До лейди Атаго:
„Неидентифицирани приближаващи части… тук таански боен кораб «Х’рама». Идентифицирани сте като съюзници. Не продължавайте в същата орбита, край. Умолявам ви да останете за оказване на помощ за възстановяване“.
До лорд Феерле — неполучено:
„Командващ… командващ… тук П’райзър. План «Удар в сърцето» отменен. План «У’мон» активиран“.
До всички таански кораби:
„До всички части. До всички части. Предприемете оттегляне. По възможност оказвайте помощ на приятелски части под нападение“.
Под код „на четири очи“ флотски маршал Йън Махони до Вечния император:
„Таан съсипан. Повтарям, цял Таан съсипан. Въпрос: как да сервирам? Втори въпрос: какво вино?“
Макар и объркани, като се започне от наименованието и се стигне до последователността на операциите, някои от заключенията за битката/ите на Дюрер — Ал-Суфи бяха съвсем очевидни:
Таан беше смазан.
Главната офанзива на таанците беше спряна и отблъсната.
Почти тоталното унищожаване на най-добрите таански части означаваше, че ще изминат години, преди да са в състояние да предприемат нова подобна офанзива.
Императорът се надяваше — и се вълнуваше твърде много, — че заключенията са не по-малко очевидни за самите таанци.
Може би действително беше началото на края, но за да се стигне до него, предстоеше дълъг, кръвопролитен и със сигурност далеч не предрешен процес.
А Вечният император не можеше да си позволи повече никакви грешки.
ТРЕТА КНИГА
КОБО-ИЧИ
28.
Таан се сви, замаян от страховития удар на Дюрер, като човек, халосан в корема с оловна палка, Превит на две, зинал, бездиханен, с блъскаща в слепоочията кръв, която всеки момент ще шурне от ушите му.
Сякаш парализирани в някакъв безкраен миг на историческо безвремие, за който дори най-слабият ученик би отсъдил след еони: „Това е повратната точка, която е наложила преоценка на приоритетите, промяна на стратегията, преосмисляне на сценария“.
Защото, както е казал един древен философ: „Докато не настъпи краят, краят не е настъпил“. Или както би се изразил Вечният император, цитирайки един от предпочитаните си политически мислители: „Победата не е всичко. Но и поражението не е нищо“.
Дюрер — Ал-Суфи бяха загубени. Това стана изтъркана истина още в първия миг. Но не и войната. Друга изтъркана истина, която таанците усещаха и с червата си. Номерът беше мозъкът също да я проумее, без да се налага да се изкормват вътрешностите, за да се разпилеят навън. Цялата история е изпепелен пейзаж от велики кралства, ликвидирали оракула, че е предал посланието. Подобна грешка не можеха и нямаше да направят.
Обърнаха поглед навътре в себе си, настроиха всичките си инстинкти, за да открият грешката, да установят вината. Обърнаха поглед навътре, за да се окопитят, но им пречеха вкочанените полюси на тяхната култура: северният, на който беше немислимо поражението дори да се обсъжда, и южният, на който всеки аспект на таанския живот се контролираше и моделираше от официалната воля, подчинявайки се на ненавист към всичко нетаанско. А си нямаха нито своя Шакълтън, нито своя Пери5, които да им посочат правилния път. Имаха си само лорд Феерле, мъжа, предвождал второто по грандиозност поражение в тяхната история.
Феерле не беше страхливец. След поражението не пристъпи към ритуалното самоубийство. Вместо това се върна на Хийт — очакваше да му бъдат отнети всички заслуги, да го екзекутират и името му да бъде изчегъртано от историята на Таан. Ако неговият народ изпитваше потребност да излее гнева си над потрепващия му труп, така да е.
Вместо това в една новинарска емисия по повод назначаването на генерал-губернатора на една новоотвоювана от Таан територия Феерле беше на обичайното си място на знаменитост с наредените около него по старому членове на Върховния таански съвет. Събитието беше отбелязано с подобаващ интерес от всички вещи по проблемите на Таан наблюдатели, които бяха информирани за Дюрер. Вечният император — най-вещият измежду тях — измърмори недоволно, докато преглеждаше фиша. Не беше очаквал Феерле да оцелее.
Когато научи, че таанският лорд лично е предвождал експедицията, си помисли, че неговата политическа кончина ще е допълнителен бонус към разкривения метал и разпокъсаните трупове. Но това би могло да се окаже предимство и Великият император побърза да го използва.
Когато Императорът замахна и нанесе удар с дългата сопа, едничката мисъл на неговия противник, докато се превиваше от болка, беше да не даде възможност на никого да разбере за Дюрер. Дори онзи дърт циник Пастур си даде сметка, че моментът не е подходящ за контраобвинения и вътрешни политически битки. Щом научи новината, той повърна, избърса устни и се втурна към спешно свиканото заседание на Върховния съвет, решен да попречи на колегите си да отстранят Феерле, след което неминуемо щеше да последва административно междуособно самоубийство в стълкновенията кой да поеме лидерството на Съвета.
5
Шакълтън, сър Ърнест Хенри (1874–1922), британски изследовател, осъществил няколко експедиции до Антарктика и написал книгата „Сърцето на Антарктика“ (1909); Пери, Метю Калбрейт (1794–1858), американски морски офицер, поставил началото на дипломатическите отношения и търговските връзки между Съединените щати и Япония (1854). — Б.пр.