Дори в нормално време имаше прекалено много фракции, подчинени на преследването на още повече лични интереси и облаги, за да е възможно обявяването на явен победител. При наличие на малко време винаги би могъл да се скалъпи консенсус, както всеки бъчвар огъва обръчите около огромна каца, чието съдържание в противен случай не би могло да се задържи според нормалните физически закони. Дори в онзи момент на Пастур му дойде наум, че единственият възможен избор е лейди Атаго, колкото и да не я понасяше. Дойдеше ли денят за заместването на Феерле, тя щеше да е единственият рицар в неопетнена ризница. Тъй като независимо че Дюрер завинаги беше очернил Феерле, това би имало противоположен ефект по отношение на Атаго. За да оцелеят като сплотен народ, таанците се нуждаеха от своите герои, както древните персийци са се нуждаели от мита за Джамшид6. Пастур пристигна на заседанието, въоръжен с цялото си дипломатическо и политическо умение.
5а негова изненада не възникнаха особени спорове. Останалите бяха не по-малко смаяни и зашеметени от него. Всички до един пределно ясно си даваха сметка, че ако новините за Дюрер стигнат до ушите на простолюдието, войната с Империята е загубена. Първата издадена заповед беше за всеобщ ограничителен контрол над всичко и всички по отношение на Дюрер.
Дори за общество, където информацията не само се цензурира, но се и разпределя на порциони, мярката беше осъществена в безпрецедентни мащаби. За изпълнението й бяха заделени огромни количества кредити, енергия и персонал. Беше истинско запушване на устата на журналистиката. Търсещите исторически сравнения учени биха се позовали на сражения с най-многолюдно човешко участие като Термопилите, руската лятна офанзива през 1943 г., Ялу7 или поражението на Империята в Сарагоса по време на Мьолеровите войни.
Унищожените кораби и ликвидираните хора бяха изтрити от файловете и статистиките. Всички оцелели бяха арестувани и хвърлени в затворите, както и приятелите и роднините на мъртвите и ранените. Задкулисни доставчици бяха преназначени мистериозно в пустинни райони. И най-дребните чиновници бяха посещавани нощем и подлагани на най-строг разпит за всяко късче информация, която би могла да се окаже зловредна. След което самите разпитващи бяха подлагани на не по-малко сурови разпити. Всичко това продължи безкрайно дълго, докато не бяха прочистени и изправени и най-незначителните песъчинки и гънки в канализационната система на таанската бюрокрация.
Таанците предприеха и блокираща програма в стил „Манхатън“, за да разработят и изградят най-колосалната заглушителна система, замисляна някога. Но дори и тя се пропука, щом Вечният император повиши децибелите на пропагандата.
Ако таанските усилия за налагане на цензура нямаха познат исторически прецедент, същото беше валидно и за усилията на Императора за разгласа. С дясната си ръка той насочваше своите армии незабавно да запълнят оставения от Таанците вакуум, а с лявата дирижираше мащабен пропаганден оркестър. Използваше енергията на малки слънца, трансформирайки ги в радиомаяци, за да разпрати новината за колосалното таанско поражение до многобройните галактики.
Императорът провеждаше информационна агресия, която имаше ефекта на нападение с хиляди кораби и милиони войници. И колкото вдигаше децибелите, толкова по-отчаяни бяха таанските опити да ги заглушат. Притисна ги до такава степен, че дори за свикналите с всевъзможни лишения таанци отменянето на толкова много граждански права направи живота им почти нетърпим.
Мрачна безнадеждност се стовари върху всички — от членовете на Върховния съвет до най-низшия подофицер и дребен чиновник. Никой не знаеше какво се е случило, но всеки изпитваше страх за живота си. Ако имаше вероятност да разгневят някой висшестоящ, не се изпълняваха дори най-дребните решения. Това беше единствено възможното благоразумно поведение. Тъй като дори най-нищожната промяна би разгневила някой висшестоящ, който изпитваше не по-малки притеснения дали ще успее да спаси кожата си. Към всичко се прибавяше все по-големият недоимък. След Дюрер празните складове се изпразниха още повече. Колкото до АМ2, имаше я в наличност само за военни цели, като дори за тях отпускането й се преценяваше внимателно и се попълваха съответните формуляри със съответните подписи, за да има кой да поеме отговорността в случай на нарушение.
7
Ялудзян, река по границата между Северна Корея и Китай, през 1950 г. китайски войски пресичат реката, за да отблъснат силите на ООН, с което се поставя началото на Корейската война. — Б.пр.