Срещата му с грб’чев протекла по-различно. Щом сменял старата обвивка с нова, имунната система на грб’чев издигала нова защита. Накрая вирусът открил свое уютно местенце в синусите, неотдавнашна придобивка в развитието на грб’чев. Мутиращият вирус се сливал с клетките тъкмо в периода на собствената им трансформация. При сливането се образувал нов организъм, състоящ се изцяло от мозъчни клетки, нерви и нервни рецептори, функциониращ заедно с — но отделно от — телесните органи и функции. Освен това мозъчните клетки били по-силни и по-дълготрайни от всички други клетки в тялото. Най-сходни били с раковите клетки. С други думи, били безсмъртни.
След това възникнало съзнанието. А след това и отчаянието. Тъй като грб’чев се оказали съвършени: ефективна енергийна и храносмилателна система. Безпрепятствено придвижване. Способност за лесно копиране на структурата на грб’чев толкова пъти, колкото е необходимо. И перфектен синхронизатор на начало, среда, продължителна старост и кончина. Когато Кайес започна сто двайсет и първата си година, той съзнаваше, че разполага най-много с още пет години съзнателен живот, преди мъчително дългото дегенериране да го превърне във вегетиращо създание, което зяпа глупаво, бърбори нелепици и накрая умира.
Кайес беше убеден, че за своите над стотина години активен живот като зрял индивид е успял да елиминира един по един от своята система всичките седем смъртни гряха. Преди деветдесет години беше завършил бляскаво едно престижно учебно заведение със степен по изкуствен разум и с цяла пачка предложения за работа и двойно по-обемиста пачка с идеи. Пренебрегна предложенията за работа и предпочете самостоятелността. Двайсет и пет години след това беше по-богат, отколкото дори в най-безразсъдните мечти на надареното с най-богатото въображение създание. Беше се прочул и със стотици крупни патенти, които притежаваше лично той, и учредената от него ефективна компания8, за да може да патентова и разработва всеки свой каприз в най-причудливи сфери години преди конкурентите си. Наистина го биваше. Но беше високомерен — обаче имаше всички основания да е.
Накрая неприятелите му се съюзиха, хвърлиха пясък в очите му и го лишиха от компанията, състоянието и високомерието му. Кайес изчезна за петнайсетина години и когато се появи отново, беше съвсем друго създание. През цялото това време подробно беше проучвал старите си противници. Докато се запознаваше със слабостите им, се освобождаваше от своите. Качи се отново тихомълком на сцената. Беше съхранил съзидателността и изобретателността си, но ги прикриваше зад партньорства с голям брой участници и посредничещи компании. Малко преди стотния си рожден ден стана собственик на най-огромния съществувал някога конгломерат за компютри, роботи и изкуствен разум. Отново стана знаменитостта, която търсеха заради идеите и прозренията му. Дори се запозна с Вечния император и имаше основания да вярва, че всичко е организирано като среща между двама почти равностойни партньори. Не беше ли тъкмо Кайес едно от първите създания, към което Императорът се обърна за съвет по техническите проблеми, свързани с конфликта с таанците? Не беше ли тъкмо Кайес сред първите назначени в неговия Личен съвет?
След което малко по малко започна да се убеждава, че го използват. След което пък започна да забелязва, че компанията му става все по-зависима от договорите на Императора. През последните няколко години успя да постигне колосално разширяване на дейността си, но си даваше сметка колко крехка е стабилността му. Достатъчно беше Императорът малко да се намръщи, за да се наложи да започне отново всичко отначало. С тази разлика, че при оставащите му пет години това би било невъзможно.
Тази осъзнатата наскоро уязвимост прерасна във фикс идея. Не виждаше никакъв начин да се противопостави. Крахът му се струваше неизбежен, както неспирният ход на биологическия му часовник. След това се отдаде на размишления за Императора. Вечният император. И му стана ясно, че и двете думи в титлата му не са безсъдържателни.
Кайес позна горчивия вкус на завистта. И приблизително в този момент Танз Суламора започна да нашепва това-онова в ухото му.
След Дюрер шепотът беше заместен с все по-открито мърморене и неодобрение. Отначало Суламора се оплакваше единствено от факта, че претоварената програма на Императора не му позволява да се консултира с Личния съвет по повод идеите на членовете му как да се справят с депресията, която със сигурност щеше да настъпи след войната. Останалите не само бяха съгласни, но и събраха кураж да изразят недоволството си, че след незначително малобройните случаи, когато беше изслушал съветите им, Императорът неизменно ги пренебрегваше.
8
Алън Кол използва израза „lean-mean company“, който на мой въпрос обяснява така: „Капиталистически термин за бизнес или екип, сведен до най-съществените си параметри, всеки от участниците в който притежава уменията и образованието да атакува безмилостно конкуренцията“. — Б.пр.