— Вземете мен, да речем — натърти Волмер. — При последния ни разговор с Императора настоятелно намекнах, че незабавно трябва да се заемем да планираме бъдещето си. Една добра пропагандна кампания не се изгражда за ден-два. Необходимо е да предложим послание. Да набележим подходящата аудитория. Да изготвим съответните варианти за различните групи в тази аудитория. И чак тогава да излъчим самото послание по старателно оркестриран начин.
Посланието според Волмер би трябвало да гласи: „Надежда чрез саможертва. Всеки от нас е призован да даде своя дял в общата саможертва в името на добруването на Империята. И на нашите деца. И на децата на нашите деца“.
— Харесва ми — възкликна Ловет: обмисляше някои свои идеи относно лихвени проценти, които да гарантират високи нива на инфлацията, за да се гарантират мерки срещу неочаквана дефлация. — Той какво каза?
Волмер се навъси.
— Попита ме какво възнамерявам да жертвам аз. Каза, че за да свърши работа подобно послание, хората ще искат да видят, че и техните лидери понасят известни страдания… Страдания, ама че противна дума! Саможертва се котира много по високо… Както и да е, казах му направо, че идеята е налудничава. Какво, като ни видят да страдаме? — Той направи широк жест, обхващайки всички свои колеги. — На какво биха могли да се надяват тогава? Цялата идея се сгромолясва.
Никой не възрази.
Всеки от останалите се беше сблъскал с подобна ужасяваща случка. Малперин настояваше за контрол на заплатите без никакъв таван на цените, Краа претендираха за „по-просветени“ закони за замърсяванията и безопасността. Суламора искаше привилегировани митнически наредби за защита на търговската си империя. Колкото до Кайес, той не обелваше нито дума. Известно време останалите недоумяваха, притеснени, че грб’чевът няма желание да се присъедини към комплота. Онова, което не знаеха, беше, че Кайес, с едно огромно изключение, вече се беше сдобил с всичко, което желаеше. И смяташе, че каквото и да му хрумне, е напълно способен да го получи сам, без да се възползва от имперската интервенция. Но все пак съществуваше изключението…9
Проведоха се няколко заседания, преди той да придвижи първата си пионка. Първият ход беше в зоната на царския офицер. А когато заговори, всички затаиха почтително дъх в очакване най-после да изплюе камъчето. Не останаха разочаровани.
— Може би правим лоша услуга на Императора — започна бавно Кайес, сякаш разсъждаваше на глас. — От негова гледна точка може би го обстрелваме с идеи от всички посоки. Толкова много проблеми и идеи са на главата му в момента. Как да предпочете тази или онази, след като не съзира една единна?
Колегите му кимаха съсредоточено, само за да минава времето, докато Кайес свали всички карти.
— Нека да облекчим нещата за него — продължи той. — Трябва да заговорим като един. Да представим последователен възглед. След което да получим властта да осъществим необходимите реформи. С одобрението на Императора, разбира се.
— С одобрението на Императора… разбира се — измърмориха всички.
Онова, което предлагаше Кайес, беше измамно просто. Личният съвет да изиска от Парламента, а след това и от Императора, да бъде учредена една квазиобществена агенция — състояща се от членове на настоящия съвет като първо условие, — която да действа независимо от прищевките, капризите и натиска на групировки със специфични интереси.
Въпросната агенция да разработи дългосрочна икономическа програма, старателно съобразена с условието АМ2 да контролира мощта на имперския кредит, да следи отблизо жизненоважното промишлено и селскостопанско производство, да полага грижи правителството да е единодушно и да бъде изключително нужният контрольор и балансьор между конфронтиращите се възгледи на бизнеса и обществения интерес.
Не възникна никакво възражение. Суламора, който имаше най-директно влияние в Парламента, щеше да свърши необходимото. Първата стъпка щеше да бъде направена изключително предпазливо. Гръбнакът на прокарваната агенция щеше да бъде завоалиран под резолюция за „принципите на парламентаризма“, която, след като бъдеше гласувана, трудно би могла да бъде отменена от Императора, без това да причини голяма дандания. Номерът беше да не дадат възможност на никого — особено на блюдолизците на Императора от задните банки — дори да се досети, че става нещо. Личният съвет реши по-скоро да възвеличи, отколкото да разобличи Цезар. Възвеличаването щеше да бъде поднесено под формата на многословен документ, в който Императорът да се възхвалява за победата му над Таан при Дюрер и да се отправя призив за всеобщоимперска подкрепа на Императора за постигането на окончателна капитулация и т.н. Дори на пръв поглед документът не беше безсъдържателен. Беше формулиран по начин, който да принуди дори колебаещите се, които от известно време създаваха проблеми на Императора, да подкрепят неговия акт. Щом прокараха резолюцията — след което хората на Суламора щяха да направят всичко по силите си, за да гарантират всяка ръка и пипало да се вдигнат при гласуването й — тя щеше да превие гръбнака на неутралните.
9
На мой въпрос Алън Кол бе любезен да отговори следното: „Създадохме извънземна раса, чието име е твърде сходно с това на бившия съветски ръководител Михаил Сергеевич Горбачов. Биологическият произход на тези създания е очевидна политическа алегория, чийто основен смисъл е, че красивите и съвършени създания, употребили неимоверни усилия да превъзмогнат генетическото си наследство, са обречени на бърз упадък след определена възраст. Това е коментар по отношение на агонията на Съветския съюз и ролята на Горбачов в нея. Ако някога напиша продължение на «Стен», възнамерявам да използвам аналогичен подход за представяне на агонията на империята САЩ“. — Б.пр.