Лайза също беше застигната от войната, Явно беше потънала в лабиринтите на разузнаването. Център за съобщения, друг път. Стен се намръщи. Май щеше да прекара самотна ваканция, освен ако не налетеше на някое местно дарование. И щом се сети за това, се запъти да открие библиотека, за да разбере дали в имота му се срещат подобни дарования.
Не се срещаха — или поне така беше според всевъзможните звездни фишове, които прегледа.
Името на света беше Смолбридж10. Приблизително 0,87 Зем-размер, пропорционална гравитация, Зем-нормална атмосфера, три АЕ11 от угасваща жълта звезда. Тропически до субтропически климат. Флора/фауна…
В оскъдния доклад на Имперската изследователска мисия се твърдеше, че на Смолбридж — тогава все още наричан „изследователски свят XM-Y–1134…“ и още цяла редица цифри и букви — няма нищо особено любопитно освен огромен брой представители на семейство „Орхидеи“, гигантски екземпляри на „Polypodiosida“… бъръ-бъръ… насекоми… бъръ-бъръ… безвредни… годна за пиене вода в следните бъръ-бъръ наличности… плюс годни за храна водни обитатели, заслужаващи проучване дали са подходящи за търговски цели… фауна… нищо, което би се опитало да го изяде, като се изключи дребна, доста плашлива подобна на котка твар, която би могла да направи опит да забие нокти в него, ако мине покрай бърлогата й — може би. Друго нищо особено, което, обобщаваше изследователският екип, е доказателство, че нищо не е направило опит да ги ликвидира. НЕ СА ЗАБЕЛЯЗАНИ СЪЩЕСТВА НА ПО-ВИСШ СТАДИЙ НА РАЗВИТИЕ.
Стен, изглежда, беше станал собственик на рай от осма степен по десетобалната скала, независимо че не беше стигнал кой знае колко далеч в развитието си.
Но пък какви ли дивотии бяха направили човеците след откриването му, за да го съсипят? Все пак някой беше дал име на „изследователски свят…“ и цялата тази редичка от цифри и букви. Стен захрани фиша от собствените си файлове.
Отговорът беше — никой. Беше останало от някакъв предприемач, натрупал богатството си от нещо, за което никой не се беше досещал, след което беше решил, че е открил ниша в предприемачеството. Дал име на света, построил за себе си и, заключи Стен, за платените си компаньонки за удоволствия доста приятно замъче и в добавка космодрум по последна дума на модата, след което фалирал, докато се опитвал да натрупа второ, трето и прочие състояния.
Още веднъж — истински рай.
Стен неочаквано изруга на долнотаански, нещо от сорта, че майката на този, който го подслушва, би могла да поеме цял батальон на един път… и се извърна рязко от екрана, понеже чу хихикане.
Пред компютъра на съседната банка седеше много млада, много висока, много руса дама.
— Разбрахте ли ме? — попита той.
— Да.
Съвършено наясно, че и без това не особено изтънчените му маниери със сигурност не са се усъвършенствали от престоя му във военнопленническите лагери, Стен се изчерви и поднесе извиненията си.
Дамата се представи като Ким Лаврансдотер и поясни. Говори високо-, ниско-, средно– и военнотаански. Изследовател и историк, доктор по еди-какво си по таанска култура и по еди-какво си по таанска история, изключително доволна, че проучванията й са удостоени с покана да пристигне на Първичен свят и да работи в Имперски социални анализи.
— Вероятно не би трябвало да ви го казвам — добави тя притеснено. — Предполагам, че проучванията ни представляват интерес за разузнаването, макар никой да не споменава нищо такова.
Стен я успокои.
Имаше официално разрешително, включително „Само лично — имперски щаб“, независимо че не изреди чак такива подробности.
Беше изключително красива.
А Стен беше изключително самотен.
Предложи да й вземе кафе.
Остана си все така красива.
Заведе я на вечеря.
На следващия ден я взе със себе си, за да се види със старите си приятели Марр и Сенн в тяхната кристална светлинна кула.
Тя ги очарова.
Продължи да очарова и Стен.
Наистина беше много красива, увери се за пореден път на следващата сутрин, докато лежеше гол до нея.
Може би…
Стен искрено се зарадва, че Ким отдавна не беше взимала отпуска, и предположи, че ще е великолепно да прескочи с него до Смолбридж. Тя не познаваше собственик на планета, камо ли на състезателна яхта — защото отидоха с яхта там.
Би трябвало да се досети.
Но не го направи.
Може би възприятията му все още бяха притъпени от прекараното в затвора време. Или заради Ким. Или пък заради самата Смолбридж.
Рай… от арктическите склонове до дългите песъчливи плажове на островите с вълни, които се търкалят в къдраво безконечно съвършенство. Плодовете бяха възхитителни; замъкът разточителен, роботизиран и очевидно снабден с всякакви напитки и храна, за които би могло да ти хрумне.
11
Астрономическа единица за измерване на разстояния в рамките на Слънчевата система, равна на средното разстояние от Земята до слънцето или приблизително 150 милиона километра. — Б.пр.