Последва такова мълчание, че се чу звънът на камбаните в Париж.
Валоа стрелна с яростен поглед Бувил, но си даде сметка, че трябва да се подчини и дори да си даде вид, че го прави драговолно. „Виж ги ти, глупците му — си каза той, сядайки на друг стол, — човек не бива много-много да им се доверява. Измислят ги едни, които никому не биха хрумнали.“
Насядалите отдясно трябваше да се изместят с един стол по-надолу. Бувил обиколи масата, взе един стол без облегало и седна, скръстил ръце в стойката на верен страж, малко встрани от празното кресло, което щеше да бъде предмет на толкова ламтежи.
Валоа направи знак на Робер д’Артоа и той, без да става, промърмори няколко насилено вежливи думи, с които искаше да каже: „Стига глупости, да минем към сериозните въпроси!“ Времето според него беше твърде малко, за да го пилеят за формалности, а и решението, което биха взели, трябваше непременно да бъде одобрено от Камарата на перовете. И съвсем ненадейно, сякаш това се подразбираше от само себе си, той предложи регентството да се възложи на Шарл дьо Валоа.
— Орачът не сменя ръка върху ралото посред браздата — каза той. — Всички знаем, че не друг, а именно Шарл управляваше през цялата тази година от името на бедния ни братовчед Луи, когото днес ще погребем. А преди това той беше винаги в съвета на крал Филип, на когото е спестил не една грешка и за когото е спечелил не една битка. Той е най-старият от рода; скоро ще станат тридесет години, откакто работи при краля…
Само двама души като че ли не одобриха това изказване. Луи д’Еврьо мислеше за Франция, Мао̀ д’Артоа мислеше за себе си.
„Ако Шарл стане регент — си каза тя, — той сигурно няма да отзове маршал дьо Конфлан и да вдигне секвестъра върху графството ми. Той играе по свирката на Робер, както и Робер по неговата. Може би много избързах да пратя Луи на оня свят и трябваше да изчакам връщането на зет ми. Трябва да взема думата от негово име, но няма ли да предизвикам подозрения?“
Намеси се д’Еврьо, който пак се обърна към Валоа.
— Шарл, ако се бе случило нашият брат да умре, докато племенникът ни беше още дете, кой щеше да стане по право регент?
— Аз, то се знае — отвърна усмихнат Валоа, сякаш наливаха вода в неговата воденица.
— Защото бяхте най-големият брат. Тогава не следва ли нашият племенник Филип дьо Поатие да поеме по право регентството?
Мао̀ се обнадежди. И когато Шарл дьо ла Марш сметна за уместно да се обади, че брат му Филип не можел да бъде навсякъде едновременно, на конклава и в Париж, тя се намеси в спора.
— Та Лион не е в земите на Великия хан! Пътят оттам е само два-три дни… Ние съвсем не сме достатъчно на брой, за да решим сега такъв важен въпрос. Тук виждам само двама перове на кралството от всичко дванадесет… Нито един херцог-епископ, нито един графски епископ; няма го конетабъла, няма го бургундския херцог…
Като чуха последното име, Робер д’Артоа, Филип дьо Валоа и Луи дьо Клермон подскочиха. Херцог Йод Бургундски — новият херцог, и майка му Агнес — тъкмо това бяха хората, от които се страхуваха и чиито машинации трябваше час по-скоро да се предварят30! Детето на Клеманс не се беше още родило, ако въобще дойдеше на бял свят, а едва тогава щеше да се види дали е момче или момиче. Затова Йод Бургундски имаше право да претендира за регентството, и то както срещу Поатие, така и срещу Валоа, от името на своята племенница — малката Жана Наварска, дъщерята на Маргьорит. А всички знаеха, че Жана е незаконнородено дете!…
— Но вие не знаете нищо, Робер! — извика Луи д’Еврьо. Предположенията не са още сигурност, а Маргьорит отнесе своята тайна в гроба, където вие я изпратихте.
Д’Еврьо подхвърли това „вие“ в общ и неопределен смисъл, но исполинът, който имаше всички основания да смята, че намекът е отправен лично към него, го призова да се изясни или да оттегли думите си.
— Забравихте ли, Луи, че сте женен за собствената ми сестра и нима трябваше да доживея най-близкият ми родственик да стане глашатай на моите клеветници? Не бихте говорили другояче, ако ви плащаха бургундците.
Спречкването се разгорещи и по едно време имаше опасност шурей и зет да се предизвикат на двубой.
Още веднъж скандалът в кулата Нел и неговите последици внесоха разкол сред владетелския род на Франция и дори в този момент заплашваха да разделят кралството.
Тогава архиепископ Марини взе думата от името на църквата; като призова противниците към помирение, той ги прикани да съблюдават „примирието на траура“, както се изрази. Според него не бивало да се приписва зла умисъл на казаното от монсеньор д’Еврьо и с думата „гроб“ той без съмнение е имал пред вид крепостта Гайар, където Маргьорит Бургундска била затворена, „като в гроб“ и сетне умряла.
30
Йод Бургундски току-що бил наследил брат си Юг V, починал в Аржили в началото на май 1315 г. и погребан на 12 май в Сито.