— Познавате ли ги добре?
— Идвали са у нас на вечеря няколко пъти. Приятна двойка са.
По стандартите на Питър това беше направо излияние.
— Странно, че са решили да купят точно имението „Хадли“ — коментира Гамаш. — Беше изоставено цяла година, дори повече. Предполагам, че са имали възможност да се сдобият с която и да е къща в околността, щом са толкова заможни.
— И ние бяхме малко изненадани, но казаха, че искат да започнат на чисто и да вземат имот, който да ремонтират по свой вкус. Знаете ли, на практика изкъртиха всичко, докато имението остана на голи стени. Освен това с него са придобили и много земи, а Доминик иска да отглежда коне.
— Да, чух, че Рор Пара е започнал да разчиства пътеките за езда.
— Бавна работа.
Както говореше, Питър сниши глас и почти зашепна. Приведоха се един към друг като съзаклятници и Гамаш се запита за какво ли съзаклятничат.
— Къщата е твърде голяма за трима души. Имат ли деца?
— Ами… не.
Художникът хвърли бърз поглед към другия край на масата, преди отново да насочи вниманието си към Гамаш. Кого бе погледнал току-що? Клара? Габри? Главният инспектор нямаше как да отгатне.
— Имат ли вече приятели в селото? — запита спокойно, набоде малко салата с вилицата си и се облегна назад.
Питър отново погледна настрани крадешком и понижи глас още повече:
— Не съвсем.
Преди Гамаш да продължи, събеседникът му се изправи и започна да прибира празни съдове от масата. Занесе ги до мивката в кухнята, спря се пред нея и отправи очи към приятелите си, които водеха непринудени разговори. Бяха толкова близо. Толкова близо, че можеха да се пресегнат и да се докоснат. И го правеха от време на време.
Но Питър не можеше да ги достигне. Стоеше отстрани и наблюдаваше. Липсваше му Бен, който някога бе живял в старото имение „Хадли“. Питър си бе играл там като дете. Познаваше всяко ъгълче на къщата. Всяко страшно местенце, обитавано от призраци и паяци. Но сега там се бяха настанили други хора и бяха превърнали имението в съвсем различно място.
Докато си мислеше за семейство Жилбер, Питър леко се разведри.
— Какво си мислите?
Художникът се сепна, когато осъзна, че Арман Гамаш е до него.
— Нищо особено.
Инспекторът взе миксера от ръцете му и наля течна сметана и капка ванилова есенция в охладената купа. Включи уреда и се наведе към Питър. Шумът от свистящите бъркалки заглушаваше гласа на Гамаш и само домакинът му бе достатъчно близо да го чуе.
— Разкажете ми за имението „Хадли“ и за новите му обитатели.
Питър се поколеба, но знаеше, че инспекторът не се отказва лесно. А и това бе най-дискретният начин да продължат разговора си. Затова заговори. Думите му потъваха и се смесваха с шума на миксера и никой на повече от педя разстояние не можеше да ги долови.
— Марк и Доминик планират да отворят луксозен хотел със СПА.
— В старото имение „Хадли“?
Гамаш бе толкова удивен, че реакцията му почти разсмя Питър.
— То вече не изглежда така, както го помните. Трябва да отидете. Направо е фантастично.
Главният инспектор се зачуди дали един пласт боя и нова мебелировка могат да прогонят демоните и дали католическата църква е наясно с този метод.
— Но не всички са възхитени — продължи художникът. — Новите собственици на имението са разговаряли с някои от служителите на Оливие. Предложили са им работа и по-високи надници. Той успя да задържи по-голямата част от персонала ск, но е принуден вече да им плаща повече. Двамата почти не си говорят.
— Марк и Оливие ли? — попита Гамаш.
— Не търпят дори да са в една и съща стая.
— Навярно е много неловко, като се има предвид колко малко е селото.
— Не особено.
— Тогава защо шепнем?
Инспекторът спря миксера и продължи с нормален глас. Питър, видимо нервен, отново погледна към масата.
— Вижте, на Оливие ще му мине, но засега е по-лесно да не повдигаме темата пред него.
Домакинът подаде на госта си разрязан на две шорткейк40, натрупа върху него парченца зрели ягоди и ги поля с аленочервения им сок.
Гамаш забеляза, че Клара става от масата и Мирна тръгва след нея. Оливие се появи в кухнята и пусна кафеварката.
40
Вид кекс от маслено тесто, който се пече под формата на дебели, ронливи бисквити. — Б.пр.