— Не бих могъл да плюя пак тази нощ, пък и доста след това — каза той. — И все пак за човек, който не дъвче тютюн, плюя добре.
Върна се бавно към мястото, където беше паркирана колата. Шофьорът спеше.
— Събуди се, сине — беше казал той. — Обърни и потегли по пътя за Тревизо. По тези места нямаме нужда от карта. Аз ще ти показвам пътя.
Глава четвърта
Сега, по пътя за Венеция, той се сдържаше, потискаше огромното си желание да бъде там, а големият бюик излизаше от Сан Дона и приближаваше моста над Пиаве.
Преминаха по моста — вече бяха на италианската страна на реката — и той видя отново стария хлътнал път. И тук, както по цялото протежение на реката, пътят беше гладък и еднообразен. Но полковникът виждаше старите позиции. От двете страни на правия, равен път, по който сега се движеха с пълна скорост, имаше два обрасли с върби канала, погълнали някога телата на мъртвите. В края на офанзивата имаше много убити, беше горещо и за да изчистят позициите по брега на реката и по пътя, някой беше заповядал мъртвите да бъдат хвърлени в каналите. За нещастие шлюзовете им все още бяха в ръцете на австрийците — надолу по реката — и бяха затворени.
Водата почти не се движеше и мъртвите бяха престояли там дълго време, плаваха и се подуваха, с лица нагоре и надолу — независимо от своята националност, докато постигаха колосални размери. Накрая, след като беше установен някакъв ред, трудовите войски ги изтеглиха през нощта от водата и ги заровиха близо до пътя. Полковникът погледна дали там зеленината не беше по-ярка, но не забеляза никаква разлика. В каналите обаче имаше много патици и гъски, а навсякъде покрай пътя хора ловяха риба.
Все пак ги изровиха, помисли си полковникът, и ги погребаха в голямото ossario8 край Нервеза.
— Тук воювахме, когато бях момче — каза полковникът на шофьора.
— Дяволски равна местност за военни действия. А реката ваша ли беше?
— Да. Беше наша, после я загубихме и отново я превзехме.
— Никакви възвишения, докъдето ти виждат очите.
— Това беше трудното. Трябваше да се крием зад възвишения, които не се забелязваха — бяха толкова малки, в канавките, в къщите, зад бреговете на канала и живите плетове. Беше както в Нормандия, само че още по-равно. Сигурно така се воюва в Холандия.
— Реката изобщо не прилича на Рапидо.
— Беше много хубава стара река. Нагоре по течението бе доста пълноводна, преди да построят тези водноелектрически централи. Имаше много дълбоки и коварни корита сред камъчетата и чакъла в плитчините.
Знаеше колко досадни са чуждите преживявания от войната и престана да говори за това. Всеки я възприема посвоему, мислеше си той. Никой не се интересува от нея абстрактно, освен истинските войници, а истински войници почти няма. Правиш ги войници, добрите загиват, а докато станат добри, винаги се хвалят за нещо така упорито, че нито виждат, нито чуват. Все мислят за това, което са видели, и докато им говориш, обмислят с какво отговорът им ще допринесе за тяхното повишение или привилегии. Нямаше смисъл да отегчава това момче — независимо от нашивката на пехотинец, „Пурпурното сърце“ и другите неща, които носеше, то съвсем не беше войник, а просто човек, вкаран, пряко волята му, в униформа, избрал да остане в армията, преследвайки свои собствени цели.
— С какво се занимаваше преди войната, Джаксън?
— Държахме с брат ми гараж в Ролинс, щата Уайоминг, сър.
— Ще се върнеш ли пак там?
— Брат ми загина в Тихия океан, а от момчето, на което оставихме гаража, не излезе нищо. Загубихме всичко, което бяхме вложили.
— Лошо — каза полковникът.
— Вие сте дяволски прав — отговори шофьорът и добави: — сър.
Полковникът погледна напред по пътя. Знаеше, че ако продължат по него, не след дълго ще стигнат завоя, който той очакваше, но беше нетърпелив.
— Отваряй си очите и завий вляво по онзи път, който започва от бариерата — каза той на шофьора.
— Мислите ли, че коларските пътища в низината ще са добри за тази голяма кола?
— Ще видим. Дявол да го вземе, човече, не е валяло от три седмици.
— Не им вярвам аз на тези коларски пътища.
— Ако затънем, ще те изтегля с волове.
— Мислех си само за колата, сър.
— По-добре си помисли за това, което ти казах, и завий вляво по онзи път, ако смяташ, че е проходим.
— Сякаш идва от живите плетове.
— За нас пътят е чист. Спри веднага, след като го отминеш — ще сляза да огледам.