Книгата на Медив? Книгата със заклинания на най-великия магьосник, живял някога на този свят, човекът, който бе помогнал на орките да издигнат първия портал? Книгата, която съдържа всички невероятни магьоснически тайни? И сега е в ръцете на орките? Кадгар също изглеждаше дълбоко поразен.
— Туралиън… Тази книга ми трябва! За да затворя портала!
— Какво? — извика Туралиън.
— Медив и Гул’дан са го създали. Тази книга със заклинания ще ми каже как да го затворя! И не само това, ако орките я докопат, могат да я използват срещу нас по всевъзможни начини! Това е лошо. Това е много, много лошо.
Туралиън поклати глава, понасяйки се към тихото спокойно място в себе си.
— Разбирам. Но не можем да се тревожим за това сега. Навън има орки и дали ни разсейват или не, те си остават сериозна заплаха. Работата ни е да защитим крепостта и да им попречим да преминат отвъд. Щом свършим с това… е, ще продължим от там.
Той изгледа другарите си, които бавно кимнаха. После вдигна поглед към Алериа и му се стори, че видя намек на одобрителен блясък в зелените й очи, преди тя отново да вдигне лъка си и да продължи със стрелбата си.
— Прав си, генерале — каза Кадгар и наклони глава. — Трябва да защитим крепостта. Не можем да подредим пъзела, ако не сме живи.
Туралиън се усмихна мрачно, качи се отново на коня си и се устреми към водовъртежа на битката.
Десет
— Ще се разделим на две групи — Горфийнд инструктира Фенрис, Тагар и рицарите на смъртта. Около тях всички останали се суетяха да вдигат лагера. — Трябва ми…
Изведнъж всички звуци замряха и той се огледа. Детуинг се беше върнал при тях и както преди, изглеждаше безупречно като човек. Той срещна погледа на Горфийнд.
— Да не помислихте, че няма да се върна?
— Не, разбира се, че не.
Нещо в начина, по който каза това, подразни великия дракон и той сключи черните си вежди. Горфийнд осъзна, че думите му могат да бъдат приети като проява на наглост и побърза да добави:
— Напълно се доверявам на думата ви, лорд Детуинг.
Драконът изглежда се успокои. Горфийнд продължи:
— Трябва да стигнем до Алтерак, а от там до Даларан. Можем ли да помолим за помощ вас и децата ви?
— Може. Сега ще ги извикам.
Детуинг отметна глава, отвори уста по-широко, отколкото бе възможно за човек, и нададе някакъв странен ромолящ вик, който погъделичка ушите и създаде фантоми на други звуци… и довя студен вятър с мирис на стара смърт. Някои от орките се свиха настрани и дори самият Горфийнд едва запази спокойно изражение, когато земята се разтресе и затътна под краката им, сякаш отвръщаше директно на черния дракон. Накрая Детуинг затвори устата си и лицето му възвърна нормалния си вид.
— Готово — каза той и се усмихна с очевидно задоволство от смущението както на орките, така и на рицаря на смъртта. — Ще дойдат.
— Благодаря — Горфийнд се поклони и се обърна към двамата оркски вождове.
Той не гореше от желание да ги помоли за това и се опасяваше, че може да откажат, но трябваше да го направи.
— Задачата ви ще е опасна, но от съществено значение. Трябва да отидете до Гробницата на Саргерас50.
Тагар изръмжа нервно и дори по-непоклатимият Фенрис го изгледа недоволно.
— Значи ни изпращаш на сигурна смърт! — сопна се Фенрис.
— Съвсем не. Там се намира един от артефактите, от които се нуждае Нер’зул. Ще изпратя и Рагнок да ви помогне и обясни какво…
— Гул’дан… могъщият Гул’дан умря там! — прекъсна го Фенрис. — Чували сме историите… как Гул’дан извадил гробницата от дълбините на океана само за да бъде атакуван от чудовищни неща, пазещи ужасното място. Знаем, че много малко са оцелели, а повечето са умрели там, виещи от болка… В мрака живее зло, Горфийнд!
Рицарят на смъртта си позволи само миг да се порадва на този коментар. Той знаеше, че човеците на този свят смятат орките за чудовищни и зли същества.
— Мислите ли, че бих изпратил вас и дори един от рицарите си, ако не бях убеден в успеха ви?
Те нямаха отговор на това и си размениха нервни погледи. Горфийнд ги удостои с мъртвешката си усмивка.
— Така е по-добре. Както казвах, трябва да вземете един определен артефакт. Рагнок ще ви обясни подробностите. Щом го откриете, се върнете възможно най-бързо при Тъмния портал, където ще се срещнем отново. Кланът Уорсонг няма да може вечно да разсейва Алианса.