— Ворпил? — прошепна той. — Как си, стари друже?
Ворпил изсъска и отстъпи назад, както направиха и останалите с него. По лицето му се изписа страх, когато огледа по-добре рицаря на смъртта.
— Спокойно — каза му Горфийнд и вдигна нехайно ръце. — Това съм аз — Терън Горфийнд.
Ворпил дълго се взираше в Горфийнд, присвивайки очи, докато проучваше рицаря на смъртта и с другите си сетива. Накрая очите му се разшириха.
— Терън Горфийнд? — попита той. — Да… усещам, че си ти, затворен в това гниещо парче месо.
Орките свалиха оръжията си и нервно се спогледаха, но се довериха на водача си. Ворпил неохотно пристъпи напред.
— Какво се е случило с теб? Какво е това нещо, което обгръща духа ти като мантия?
— Сега обитавам тялото на същество, наречено човек — отвърна Горфийнд, но срещна празни погледи и се принуди да допълни. — Това е една от расите, които открихме на онзи нов свят — Азерот. Светът, в който отидохме с помощта на портала на Гул’дан.
— Друг свят?
Нер’зул започваше да губи търпение.
— Когато нашият свят започна да умира, Гул’дан успя да отвори портал до друг свят, наречен Азерот. Там срещнахме тези човеци и сега духът на Горфийнд обитава един от труповете им. По-късно ще ти разкажем повече, но сега искам да чуя твоята история, защото може да ни извади от бедата, в която се намираме.
— Каква беда? — възкликна по-едрата фигура, която Нер’зул бе забелязал по-рано, и пристъпи напред, за да се включи в разговора. — В опасност ли сте?
Нер’зул вече бе разбрал, че това същество е огър, но не какъв да е. Светлината на факлите разкриха втората глава върху раменете му. Двуглавите огри бяха рядкост, а двуглави огри-уорлоци — какъвто очевидно беше този, съдейки по тъмната енергия, която излъчваше — се срещаха още по-рядко. Нер’зул помнеше само двама такива сред обкръжението на Гул’дан. Дясната ръка на Гул’дан — Чо’гал и още един…
— Блекхарт57 — прошепна Горфийнд, явно стигнал до същото заключение. — Наистина ли си ти?
Двуглавото същество кимна с двете си глави.
— Да — отвърна едната.
— Но сигурно не ни помните точно така — добави втората.
И определено беше прав. Нер’зул никога не бе контактувал директно с Блекхарт. Гул’дан лично бе избрал огъра, след като пое контрола над Ордата, но шаманът неведнъж бе виждал съществото — внушителна фигура с дълги воински плитки и пронизващи черни очи.
Сега тези очи ги нямаше. Едната глава имаше странна метална превръзка на дясното око, която явно бе споена за нея, а върху другото око бе изрисувана магическа татуировка. Другата глава, която бе покрита с качулка, имаше само едно око над носа си, което бе два пъти по-голямо от нормалното. Плътта на Блекхарт бе покрита със странни руни, на гърдите си имаше един по-голям символ и два по-малки на всяка ръка. Огърът носеше широка мантия, прикрепена към раменете му, която бе придърпана, за да покрие корема му и се спускаше надолу, пристегната с колан. Дебели гривни красяха двете му китки, а в едната си огромна ръка уорлокът държеше масивен чук с шипове. Блекхарт винаги бе притежавал внушителен ръст и сила, но сега се бе превърнал в изумително страховита фигура.
— Пак ви питам — изрева огърът. — Каква беда?
— Алианса е точно зад нас — отвърна Килрог. — Човеците, за които ви казахме, и други раси, които са техни съюзници. Превъзхождат ни числено и не можем да ги надвием, не и без допълнителна помощ.
— Не можем да си позволим погром — добави Горфийнд. — Съдбата на хората ни е в ръцете на Нер’зул, който трябва да стигне до Черния храм. Там ще изпълни ритуала, нужен за спасението ни.
Той не поясни нищо повече, но Блекхарт и Ворпил кимнаха.
— Ние сме тук, откакто Гул’дан ни изпрати да покорим Окиндун — обясни Ворпил. — Оцелявахме между тези стени и тунели с надеждата някой ден да се върнем в редиците на Ордата. А сега Ордата дойде при нас. Ние познаваме добре руините, те са наш дом от години. — Останалите зад него кимнаха. — Ще се бием с тези човеци и ще ви помогнем да ги победите.
— Ще разбия всеки, който ми се опълчи — съгласи се Блекхарт и вдигна огромния си чук толкова високо, че шиповете му одраскаха високия таван.
— Ще ги разкъсаме на парчета! — допълни втората му глава.
— Предците ни се усмихнаха, за да ни се притечете на помощ в момент на нужда — каза Нер’зул. — Отново сте добре дошли в Ордата, за да се насладите на поредния триумф на расата ни.