— Какво е това същество? Какво иска? — изрева Данат към Гризик. — Определено не се радва да те види тук.
— Аз само каза, че води благородни воини тук.
Съществото отново ги изгледа и спря погледа си върху Данат. После прошепна нещо и жезълът му заблестя още по-ярко. Отвори очи и заговори… на перфектен общ език.
— Това… същество… ми казва, че ви е довело тук. Какви сте вие и какво търсите сред почитаните мъртви?
Данат свали щита си и прибра меча си, шокиран от факта, че странникът говори езика му, но още по-загрижен за това да го убеди да им позволи да преминат, отколкото да разбере как го е научил.
— Извинявам се за нахлуването — каза той на странника. — Не желаем да притесняваме нито мъртвите, нито вас. Но оркската Орда се прикрива в тунелите ви и е пленила наш другар. Искаме да го освободим, а също и да елиминираме зеленокожите.
Странното същество, което Данат реши, че трябва да е дренаи, осланяйки се на твърдението на Гризик, че това е дренайски храм, го изгледа гневно при споменаването на Ордата, но накрая кимна.
— Да, орките са нахлули в тунелите ни — призна той, свали жезъла си и го подпря на земята. — Настанили са се в Лабиринта на сенките59, който се намира в дълбините на Окиндун и е най-запазен. Там ще намерите другаря си, както и по-голямата част от силите на Ордата.
— По-голямата част? — попита Данат и се наведе леко напред.
— Някои от орките не са тук отскоро — отвърна дренаят. — Живеят тук от няколко години, още преди експлозията. И обитават друг тунел — той поклати глава, а по благородните му черти премина смесица от гняв и скръб. — Те мърсят този храм с присъствието си прекалено дълго време.
— Скоро ще поправим това — увери го Данат.
— Казахте ми каква е целта ви, а сега ми кажете какви сте? Пътувал съм на много места, но никога не съм виждал такива като вас.
— Аз съм човек — отвърна Данат. — Ние идваме от друг свят, наречен Азерот… Орките построиха портал между двата ни свята и ни нападнаха, но ние сразихме армията им и ги отблъснахме обратно. Сега искаме да затворим портала веднъж завинаги и да защитим дома и хората си.
Дренаят го огледа внимателно с немигащи очи и Данат предположи, че се опитва да разбере дали думите му са истина. Накрая той кимна.
— Това е благородна цел — каза той, отдръпна се от вратата и се изправи срещу Данат. — Аз съм Немураан, един от последните окенаи60. Ние бяхме жреците на нашата раса и се грижехме за мъртвите в Окиндун.
Данат представи себе си и Талресар и двамата се поклониха.
— Приветствам решителността ви както да спасите другаря си, така и да премахнете покварата на Ордата — продължи Немураан. — Ако ми позволите, мога да ви помогна и за двете.
— Ще ви бъдем много благодарни — отвърна искрено Данат. Той показа на океная грубата карта, която Гризик бе начертал. — Само това знаем за Окиндун.
Немураан разгледа кривите линии и се засмя, макар и с горчивина.
— Този ли начерта всичко това? — попита той и посочи с израстъците на брадичката си към съществото аракоа.
Гризик вече не се криеше, но стоеше предпазливо настрана сред воините на Алианса. Данат кимна.
— Той броди из тунелите ни с години — продължи окенаят, — но знае само откъде може да открадне нещо.
— Аз не иска прави лошо! — възпротиви се Гризик. — Не знае, че има някой в Окиндун! Никога не взема нещо, ако знае…
— Ако си знаел, че някой може да те хване? — прекъсна го Немураан. — Много внимавайте с този — предупреди той Данат. — Аракоа винаги са били нечестива и себелюбива раса.
— Досега е бил честен с нас — отвърна Данат. — А и му вярвам, че ненавижда Ордата.
— Да! — потвърди въодушевено Гризик, а тъмните му очи проблеснаха. — Мрази всички орки! Моля, моля! Има общ враг!
— Така е — съгласи се Немураан. — Добре тогава, аракоа, от тук нататък започваме на чисто.
Окенаят се обърна към Данат, взе пергамента от ръката му и извади малка черна пръчица от джоба на робата си. Набързо поправи няколко линии, свърза няколко тунела и значително разшири картата.
— Орките са там — каза той и посочи мястото на картата. — Елате, ще ви заведа до там.
Без повече приказки Немураан подаде картата на Данат и се обърна, насочи се към стълбището и затрака с копита по каменния под. Данат погледна към Талресар и Релиън, които кимнаха. После си пое дълбоко дъх и последва дреная към Окиндун.