Отвличането на Гениевра
Роман от XIII в.
Стоян Атанасов
„Отвличането на Гениевра“ и романният цикъл „Ланселот-Граал“
Отвличането на Гениевра е откъс от по-голям повествователен масив, чиито компоненти го предхождат или продължават. Затова пълноценното му възприемане изисква той да бъде ситуиран като част от едно по-голямо цяло. Ще започна от непосредствените връзки, преди да посоча и по-далечните.
Отвличането на Гениевра е не самостоятелна творба, а част от Роман за Ланселот в проза, създаден във Франция през 30-те години на XIII в. Със своите 1200 страници Роман за Ланселот е най-внушителният роман от артуровския цикъл Ланселот-Граал. Неговата фабула е изградена на принципа на така нареченото преплетено повествование, проследяващо приключенията на множество рицари, като авторът прекъсва една събитийна нишка, за да подхване втора, трета и т.н., преди да се върне на предишните. Градивен материал в тази плетеница е епизодът — разказ за определена случка или приключение. Епизодът се прибавя към други, които очертават облика на героя и неговото развитие в хода на романното действие. Читателят лесно губи нишката в този сложен лабиринт. Затруднението му идва и от липсата на отделни глави със съответните заглавия. Единственото формално разграничение между епизодите са повтарящите се формули от типа на „тук разказът спира да говори за X и преминава на Y“. Аналогията с днешните телевизионни сериали е близо до ума. И в двата случая публиката е потопена в низ от случки, оставящи впечатление по-често за повторяемост, отколкото за развитие. Все пак тези гъсто надиплени истории протичат в определена посока, следват общ замисъл. Но той се разкрива след по-внимателен, и то няколкократен прочит — нещо, което могат да си позволят най-често специалистите. Така професионалният читател, тоест критикът, долавя по-ясно частите на масива и връзките между тях. И за улеснение на публиката поставя заглавия на отделните епизоди. Почти всички заглавия на глави, творби и на цели цикли са дело не на средновековните автори, а на медиевистите.
Самият Роман за Ланселот е известен под няколко заглавия. Във Франция обикновено го наричат Ланселот в проза. Александър Миша, автор на последното пълно критическо издание на романа, го озаглавява просто Ланселот и добавя на нов ред „роман в проза от XIII в.“1. Аз използвам заглавието Роман за Ланселот: за българската публика то е по-ясно. Традиционно критиката дели този роман на три големи части: „Галео“, „Каруцата“ (или „Мелеаган“) и „Агравен“ (или „Подготовка на Търсенето“ [на Светия Граал]). Частта, която публикуваме в настоящото издание, съответства на „Каруцата“ и включва следващи епизоди, които предхождат „Агравен“. Александър Миша я е озаглавил От Каруцата до Агравен2. Настоящият български превод на тази част е осъществен по двуезичното (на старофренски и на съвременен френски) критическо издание, подготвено от квебекската медиевистка Мари-Луиз Олие. Епизодът с каруцата тук е нов вариант на същия епизод от романа на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на Каруцата, писан в периода 1177–1181.3 За да избегне смесването с романа на Кретиен дьо Троа, Мари-Луиз Олие е озаглавила Отвличането на Гениевра публикуваната от нея част от Роман за Ланселот. Намирам избора на това заглавие за основателен. То извежда на преден план темата за предговор отвличането на кралицата. Както ще стане видно след малко, тази тема определя до голяма степен и общия дух на Роман за Ланселот. В същото време следва да отбележим, че епизодите, посветени на отвличането на Гениевра от Мелеаган и на освобождаването й от Ланселот, представляват само една четвърт от общия обем на текста, който публикуваме тук под заглавието Отвличането на Гениевра. Става видно, че заглавието е условно и непълно.
Епизодите, включени в настоящия том, заемат средата от фабулата на Роман за Ланселот. Характерите на основните персонажи са вече изградени, а конфликтните линии — ясно очертани. Постъпките на героите са легитимирани от две ценностни системи — на светската рицарска слава и на християнския мистицизъм. По линия на първата героят търси признанието на рицарското общество, за да заслужи в крайна сметка и любовта на своята дама. Втората ценностна система, наричана „небесно рицарство“, е принципно противоположна на първата, наричана тогава „земно рицарство“. Тя предполага отказ от земните блага и наслади, който се явява условие за осеняване от Светия дух и за приемане на Божията благодат. За светската ценностна система абсолютният шампион е Ланселот. Той си е извоювал прозвището Добрия рицар, защото е непобедим в битките. С подвизите си Ланселот укрепва властта на крал Артур и дава израз на безрезервната си любов към неговата съпруга — кралица Гениевра. В този роман двете каузи на Ланселот — предаността му към Артур и любовното му преклонение пред Гениевра — запазват своята самостоятелност и не си противоречат. Произтичащият дуализъм донякъде е в ущърб на психологическата правдоподобност, но пък отговаря напълно на тогавашния манталитет на рицарското съсловие.
1
Lancelot, Roman en prose du XIIIe siècle, édition critique avec introduction et notes par Alexandre Micha, Paris-Genève, Librairie Droz, 1978–1983. Текстът на романа е публикуван в първите осем тома. Последният, девети том съдържа бележки, показалци (тематичен и именен) и глосар.
2
Тази част се съдържа в том 2 от деветтомното критическо издание на романа под научната редакция на Александър Миша.
3
Вж. българския превод на романа: Кретиен дьо Троа, Ланселот, Рицаря на каруцата, дословен превод Стефан Бъчваров и Валентин Маринов, стихотворен превод Димитър Стефанов, изд. „Народна култура“, библиотека „Ариел“, София, 1986.