Отвличането на Гениевра, пък и целият Роман за Ланселот, полагат тази страст в значително по-широк контекст. Тук Ланселот научава важни истини за своето родословие, което води началото си от ранното християнство и е свързано с пренасянето на Граала на Запад. Разбира също, че рицарското му превъзходство има своите граници заради греховната му любов към Гениевра. Така Ланселот претърпява неуспех в домогването си до Граала, символ на Божията благодат. Впоследствие в тайните на свещения съд ще проникнат само трима целомъдрени герои — Боорт, Персевал и Галаад. Последният, син на Ланселот и на дъщерята на краля на Корбеник, където се съхранява Граалът, единствен ще бъде посветен в неговите тайни. И тук стигаме до основния дуализъм земно рицарство/небесно рицарство. В Търсенето на Светия Граал небесното рицарство излиза на преден план. В Смъртта на крал Артур обратно — действието проследява съдбата на земното рицарство.
С въвеждането на мотива за Граала започва християнизацията на рицарския роман. Първите стъпки прави Кретиен дьо Троа с последния си роман Персевал или разказ за Граала. Романите в проза от цикъла Ланселот-Граал задълбочават тази тенденция. В тях се чувства влиянието на цистерцианския религиозен орден, макар че църквата като институция не се намесва пряко в тази литература. Нещо повече, тя никога няма да приеме Граала като християнски символ. По същия начин никой християнски монарх няма да се отъждествява с крал Артур. Идеологическата рамка на цикъла Ланселот-Граал няма аналог в тогавашната историческа действителност.
Между двете разновидности на рицарството — земното и небесното — се наблюдават и редица пресечни точки. Ако най-изявен представител на първото е Ланселот, а на второто — синът му Галаад, то Боорт, първи братовчед на Ланселот, носи по нещо и от двамата полюсни герои. Много от приключенията и жестовете на Боорт възпроизвеждат тези на Ланселот. Така например Боорт се качва на каруцата на позора, на която вече е бил Ланселот. От единствената му любовна нощ с кралска дъщеря при обстоятелства, напомнящи за съдбоносната нощ на Ланселот с дъщерята на крал Пелес, се ражда син, бъдещ император на Константинопол. От друга страна обаче с отказа си от плътски отношения с жена Боорт подготвя появата на Галаад. Редица други рицари (Говен, Сагремор, Додинел, Хектор, Ивен) подражават — все по-бледо — на Ланселот. Героят е център, пораждащ кръгови, но заглъхващи вълни, които очертават траекторията на останалите герои.
По същата логика романът извежда последователно на преден план ключови мотиви. Мотивът за търсенето на похитената Гениевра е последван от мотива за търсенето на Ланселот, в което участва елитът на Кръглата маса. Това търсене пък предхожда търсенето на Светия Граал. Повествователната всеобхватност изисква строга организация на разказа — безпрецедентно явление в тогавашните повествователни жанрове. Множейки епизодите и действащите лица, романът множи и разказвачите. Много епизоди имат двуделна структура: на първо време един рицар се сражава с друг или помага на онеправдана девойка; след това победеният рицар или освободената девойка разказват своята история. Вставените епизоди пораждат вставени разкази.
Колкото и да е обръгнал на насилие от заливащите го екшъни и трилъри, читателят на Отвличането на Гениевра трудно приема нескончаемите двубои, пролятата кръв и отрязаните глави. Тези елементи са в центъра и в развръзката на почти всеки епизод. Ала за разлика от днешния свят, в който за насилието няма правила, и от съвременната масова култура, където кръвопролитието е самоцелно зрелище, в Отвличането на Гениевра то е строго регламентирано — или, по-точно казано — протича в рамките на рицарския кодекс. Парадоксално: насилието се оказва своеобразен език на куртоазната етика.
Негов контрапункт е куртоазната любов. И в това отношение Роман за Ланселот внася нещо различно от досегашната артуровска традиция. Докато в романите на Кретиен дьо Троа, в Тристан и Изолда на Томас, в Роман за Тристан в проза любовното слово съпътства чувствата на героите и нерядко носи белезите на схоластически трактат, Отвличането на Гениевра е чужд на любовните теории от предишното столетие, на любовните монолози и диалози, на лирическите излияния.13 Тук предмет на повествованието е не толкова любовното чувство, колкото последиците от него. Любовта си към Гениевра Ланселот доказва с меч в ръка и се сражава срещу всеки, който дръзне да петни името на кралицата.
13
По този въпрос следвам наблюденията на Еманюел Баумгартнер: Emmanuele Baumgartner, „L’aventure amoureuse dans le