Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Любовта в средновековната литература се въплъщава от две емблематични двойки: Тристан и Изолда и Ланселот и Гениевра. Сравнението между тях е неизбежно. Изолда и Гениевра са съпруги на крале, на които изневеряват без видими угризения. Тристан и Ланселот дължат рицарска вярност на кралете, чиито жени обичат. Но първоначалният тласък на любовта в двата случая е различен. Любовната страст на Тристан и Изолда се разпалва под въздействието на вълшебно биле. Ланселот се влюбва в Гениевра от пръв поглед. В първия случай любовта е плод на свръхестествена сила, във втория — на чисто човешко чувство. За повечето автори на разкази за Тристан и Изолда влюбените са заплаха за властта на крал Марк, докато Ланселот нито за момент не изпитва колебание и служи вярно на Артур. У него лоялността към Артур и предаността към Гениевра съжителстват безконфликтно. Подвизите на Ланселот укрепват властта на Артур и защитават честта на Гениевра. Подвизите и находките на Тристан целят единствено да оневинят Изолда, или да му позволят да се срещне тайно с нея. Любовта на Тристан и Изолда е преди всичко прелюбодеяние. Основният конфликт тук е между любовта и брака. В този смисъл митът за Тристан и Изолда е модерен: от него води началото си богата литература за несъвместимостта между любовта и брака. Любовта на Ланселот и Гениевра е немислима извън феодалния контекст на XIII в. Тя е по-средновековна и по-малко универсална от страстта на Тристан и Изолда.

Авторът на Отвличането на Гениевра е усвоил и идейните, и естетическите уроци на предходниците си в артуровския роман. Но той отива по-далече от тях, като разширява значително обхвата на своя разказ и като го обвързва по-дълбоко с двете доминиращи идеологии — на светското рицарство и на християнския мистицизъм.

Стоян Атанасов

Отвличането на Гениевра Роман от XIII в.

1. Дамата от Езерото изцерява Ланселот от лудостта му

Тук разказът твърди, че след като напуснал незабелязано Сорелоа14 *1 и се озовал извън тези земи, от мъка Ланселот загубил и апетит, и сън. В главата му настъпила такава празнота, че разсъдъкът го напуснал. Останал в това състояние на лудост през цялото лято и зимата, чак до Коледа. Тогава Дамата от Езерото,15 която го била отгледала, се опитала да го открие по най-различни пътища. След като разпитвала за него и проследила стъпките му, го намерила в навечерието на Сретение Господне, легнал зад един храст в гората Тинтагел в Корнуел. Измъкнала го оттам, взела го под свои грижи и той живял при нея цялата зима и по време на постите. Така станал по-красив и по-силен от всякога, защото тя му обещавала, че ще му помогне да достигне отново до онази върховна радост, която вече познавал.16 И никога, докато бил при своята господарка, той не узнал за смъртта на Галео,17 до такава степен тя премълчавала за това. Ланселот останал при нея до петия ден преди Възнесение. Именно тогава в двора на крал Артур се явил вероломният Мелеаган, син на крал Бодмагю.

Дамата била приготвила кон и оръжия за Ланселот.

— Ланселот — казала му тя, — ето че дойде време да си върнеш всичко, което си изгубил, ако имаш смелост за това. Знай, че в деня на Възнесение трябва да бъдеш в Камелот преди деветия час18. Ако до този час не стигнеш дотам, значи предпочиташ смъртта пред живота.

— Госпожо — отвърнал той, — трябва да ми кажете причината за всичко това!

— Кралицата ще бъде отведена насила, но ако бъдеш там, ще я освободиш от мястото, от което никой досега не е успявал да се измъкне.

— При това положение, уверявам ви, че ще бъда там — заявил той. — Ще стигна или на кон, или пеша!

Дамата му дала оръжия и кон и го изпратила на път пет дни преди Възнесение. Така той пристигнал точно по пладне в Камелот на мястото, където според Разказа за каруцата19 сенешалът Ке бил ранен и повален от седлото, затова че се бил наел със задачата да върне кралицата.

2. Мелеаган отвежда кралица Гениевра

На този ден крал Артур събирал двора си в Камелот, най-богатия на приключения и един от най-приветливите негови градове. Ала този събор бил далеч не така пищен и грандиозен в сравнение със съборите, които имал навик да свиква, докато бил жив смелият Галео, подслоняващ считания от всички за мъртъв Ланселот от Езерото. Напротив, съборът този ден бил пропит със скръб и печал и били пролети много сълзи, преди той да бъде разпуснат. Причината била, че след като кралят се прибрал от богослужение, при него дошъл Лионел, братовчедът на Ланселот, завърнал се след преживените хиляди опасности, за да го открие.20 Кралят скочил да го посрещне, а също и кралицата, която се радвала най-много от всички. Там била и дамата от Малео21, която впрочем нищо не можело да направи щастлива. Смъртта на Галео я била лишила от възможността да стане господарка на тридесет кралства, а тя трябвало и да се омъжи за него през същата тази година. Лионел бил посрещнат с голяма радост, но тя бързо се превърнала в скръб, когато той им споделил, че неговият братовчед не може да бъде открит и че го мисли за мъртъв. Ето защо кралят заплакал:

14

Обяснителните бележки в края на книгата са обозначени с номера на фрагмента. Повдигнатата цифра след този номер указва реда на бележката към съответния фрагмент. Заглавията на номерираните глави, дадени в курсив, са предложени от френския научен редактор на изданието Мари-Луиз Олие за улеснение на читателя. — Б.р.

15

Дамата от Езерото, известна още като Вивиан или Ниниан, е фея, усвоила своите умения от Мерлин. Нещо повече, когато Мерлин се влюбва в нея, тя му отнема способностите, държи го в плен и го превръща в безпомощен глас, който се носи тъжно над горите. Мерлин има основен принос за възкачването на Артур на кралския престол. В Роман за Ланселот обаче всесилният магьосник и пророк на практика не играе никаква роля. Тук на преден план излиза Дамата от Езерото. След преждевременната смърт на крал Бан, бащата на Ланселот, Дамата от Езерото отглежда малкия Ланселот до осемнадесетата му година, когато младежът получава рицарски сан в двора на Артур. Впоследствие Дамата от Езерото продължава да бди майчински над своя възпитаник. Наред с Галео тя има съществена заслуга за любовната връзка на Ланселот със съпругата на Артур кралица Гениевра. В Роман за Ланселот Дамата от Езерото е антипод на Моргана, която от ревност е враждебно настроена и към Ланселот, и към Гениевра.

16

Намек за първата любовна нощ на Ланселот и Гениевра. След размяната на първата си целувка влюбените преспиват у гостоприемния Галео. Малко преди това Дамата от Езерото е подарила на Гениевра вълшебен щит, разцепен на две. На едната му половина е изобразен рицар, на другата — дама. След първата любовна нощ на Ланселот и Гениевра двете части на щита се съединяват. Авторът на Роман за Ланселот въвежда мотива за щита в две части, символ на желанието за сливане с любимото същество, като симетричен контрапункт на мотива за счупения надве меч, който може да бъде съединен само от рицар, избран да проникне в тайните на Граала. По такъв начин се вижда как основните символи в този пространен цикъл следват основната идейна линия на противопоставяне между светското и „небесното“ рицарство.

17

Смъртта на Галео е описана в епизод, предшестващ непосредствено началото на Отвличането на Гениевра. Причините за тази смърт са физически и душевни. От една страна, Галео получава тежка рана, след като се сражава с двадесет рицари, които искат да му отнемат щита на Ланселот, носен от Галео като скъпа реликва. От друга страна, вследствие на слуха за смъртта на Ланселот Галео изпада в униние, престава да се храни и на единадесетия ден умира от изтощение.

18

Три часа следобед.

19

Изричното позоваване на романа на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на каруцата е безспорно доказателство, че творбата на Кретиен е основен източник поне за една трета от фабулата на Отвличането на Гениевра.

20

Докато Ланселот е в плен на Моргана, приятелите му го търсят упорито. Сред тях е и Лионел.

21

Дамата от Малео — владетелка и вълшебница. В предишни епизоди държи в плен Ланселот и се влюбва в него. Впоследствие отдава любовта си на Галео.